Публични /фискални/ финанси

Финансите се разглеждат в две сфери във фискална и нефискална. Нефискалната сфера засяга недържавните финансови взаимоотношения, които се отнасят за частни фирми, банки, застрахователни компании, организации с идеална цел и др. Фискалните финанси разглеждат приходите и разходите на държавата, на държавния фиск /бюджет, трезор, съкровище/ и на автономните публичноправни субекти, обхващат финансиране при нужда на отрицателно салдо между входящи и изходящи потоци или при положително салдо съответно финансиране. Има разлика между финанси на публичния сектор и фискални /публични/ финанси. Финансите на публичния сектор разглеждат функционирането на централната банка, държавните банки и другите държавни фирми.

Съвременния икономист Милтън Фридмън определя два основни модела на публична /фискална/ сфера: англосаксонска и континентален. Англосаксонският е модел на по-ограничена намеса на държавата в икономиката /Англия, САЩ/. Континенталния по-голяма намеса на държавата в икономиката /Германия, Франция/. При първия модел държавата участва в разпределението на брутния вътрешен продукт с 50% /40% бюджетни разходи и 10% влияние на държавната регулация/. При втория модел държавата участва в разпределението на брутния вътрешен продукт с 60% /50% бюджетни разходи и 10% влияние на държавната регулация/. Прието е че преразпределянето на държавата с над 40% означава, че тя принадлежи към континенталния модел, а под 40% - към англосаксонския модел. От създаване на държавите, съществуват и начините на присвояване на част от обществения продукт от самата държавна власт, което се осъществява чрез данъците и други форми. През робовладелския строй присвоения продукт е бил продукт в трудова форма. /принудителен робски труд/. През феодалния строй присвоения продукт е бил принудителен и най-вече в натурална форма и по-рядко в парична форма. В съвременния свят е изключително в парична форма. Целта на използване на придобития обществен продукт в различните епохи е била различна. В робовладелския и феодалния строй средствата са отивали не само за войската, съдебната и държавната власт, но и за лично облагодетелстване на властимащите. Съвременната концепция за фискалната сфера е, че дейността на държавата е производство на публични блага /обществен ред, сигурност, правосъдие, защита и др./. Тази концепция се доближава до тази на Жан Жак Русо, според който държавата е обществена личност и защитава обществения интерес.

Принципи на съвременните публични /фискални/ финанси

Първи принцип Демократичност и зачитането на правата на личността.

Втори принцип Законова основа, целяща предотвратяването на личния произвол и безотговорност., както при приходите, така и при разходите.

Трети принцип Прозрачност предотвратяване на злоупотреба и разпиляване на публичните пари. Държавните приходи и разходи трябва да са максимално целесъобразни, икономически и социално оправдани, съазмерни, справедливи и разумни