Психосемиотичен анализ на първата печатна реклама на енергийната групировка ЧЕЗ-Груп в България

Нова институционална реклама. Рекламира се институцията ЧЕЗ Груп чрез вече познатата на потребителите филиална структура - Тец Варна. Първото впечатление е, че е съчленена за българския пазар. За това свидетелстват номинациите оказващи българския културен код разбираем книжовен език и цветови константи, които сякаш по една случайност препращат към цветовете на българския трибагреник (червеното се съдържа в оранжевото). Това са изконни ценностни фактори, които я правят преведима и проводима в българския културен контекст. Като първа по рода си от една предполагаемо последваща серия от контекстуално обвързани реклами, тя има характер на въвеждаща по отношение на марката CEZ, чрез вече утвърдената и позната риторика в, пред и зад абревиатурата ТЕЦ-Варна и емпатичната покана за диалог, внушена във визираната рекламна синкретика.

Без психологически анализ на продукта ТЕЦ-Варна (енергията като цяло), през призмата на действителния рекламен обект ЧЕЗ, както и такъв по отношение на неговите потребители, не би могъл да се намери основният рекламен аргумент, а нашето дирене е иминно в тази посока психологическата пригоденост на рекламната знаковост и съзнаковост в полето на една преднамерена комуникация. На битов език важно за нас е: работи ли точно тази реклама като част от глобалния контекст на ЧЕЗ за идеологическа сугестия? Функционира ли метафората на внушението, която ЧЕЗ предлага като логика и интерпретация в посока индуциране на подпрагово красноречие? В крайна сметка, ако сугестивния опит е с положителен баланс, то, чрез какви механизми начинателя (рекламния идеолог, фотограф, текстер, графичнен дизайнер) внушава намерението си в обема на рекламния текстил? Ако не: кое или какво в поканата за диалог мобилизира съпротивителните сили на комуникантната страна?