Психологията е наука за човешките отношения, за невидимата душевност на личността и за видимата изява на тази душевност в поведението и общуването. Психологията изследва три групи психични явления :

• съзнателни -мисли, усещания, желания, емоции т.нар. интроспекционизъм

• несъзнателни - сънища, навици, инстинкти, предразсъдъци -т.нар.психоанализа

• поведението - взаимоотношения, жестове, мимики-т.нар. бихевиоризъм.

Човекът, разкрива своята психика и личност в действията, делата, обноските и постъпките си, в продукта на дейността и творчеството си. Според една древна китайска поговорка Душата няма тайни, които поведението да не разкрие.

Образованието е обществена форма за социализация, а възпитанието и обучението най-общо се определят като педагогическа дейност и единството им се кодира в учебното съдържание на учебните предмети в рамките на една или друга образователна система. Да проучваме ученика в процеса на педагогическо действие и общуване и да му влияем психически и възпитателно, като го проучваме е задължение на всеки един педагог, като идеалната цел пред всички е създаването на хармонични личности. Според Пол Вайнцвайг Хармонията е златната среда между противоборството и покорността.. Всеизвестно е , че хармонията у човека увеличава творческият му потенциал и му открива простор за коопериране и сътрудничество с други личности.

Всяко знание и опит се постигат предимно чрез общуване, следователно единството между обучение и възпитание се постига най-пълно в педагогическата практика, като взаимодействие между учител-ученик, възпитател-възпитаник. По своята същност общуването / комуникацията / представлява свързване или приобщаване.Тя е израз на уникалното междуличностно общуване.Комуникацията е обмен на информация, което спомага за сближаването и разбирането между хората.Тя бива вербална / общуване чрез думи / и невербална / общуване чрез жестове /.

Осанката, мимиките и жестовете са първите неща, които забелязваме у хората.Съвременният човек обича да оглежда и да бъде оглеждан, но този оглед е твърде повърхностен и е твърде далеч от дълбокият и траен интерес.Това е интересът, който обсебва изследователите и творците. Дълбокият и траен интерес няма нищо общо с припламващото любопитство, което безуспешно се противи на скуката.

Жестовете са една малка част от онова с което ни впечатляват другите при нашето общуване.Твърде бързо забелязваме претенциите, темперамента, сговорчивостта или агресивността.

Според характера на взаимоотношенията между учител и ученик обучението бива предметно-ориентирано т.е.обучение ориентирано към знанието, където учителя е основен преносител на информация и активно регулира процеса на учене, а ученето е дейност на ученика, като оценяването на резултатите се осъществява предимно от учителя чрез сравняване с външнинорми и критерии зададени в държавни стандарти за знания и умения, и личностно-ориентирано т.е.обучение ориентирано към личността на ученика, където учителя и ученика са равностойни партньори, еднакво отговорни за резултатите от съвместната си дейност, като главната цел на това обучение не е формиране на личността, а създаване на условия за изява и саморазвитие на личността на всеки ученик, като ученето е дейност на ученика, дискретно управлявана от учителя и ученикът активно саморегулира процеса на учене.Ученикът сам избира и преформулира първоначално избраната от учителя цел, а оценяването на резултатите се осъществява чрез сравняване с вътрешнинорми и критерии т.е.с предходни постижения на ученика или с актуални постижения на съучениците му.

За постигане на оптимални резултати на поставените педагогически цели подчинени на една обща цел / идеална педагогическа цел / в обучението, респективно във възпитанието е необходимо да се намери подходящият подход. Подходът в обучението / възпитанието / е норма, изградена върху водеща идея и свързани с нея принципи за приближаванекъм зададена идеална педагогическа цел.Има два вида подход: проблемен- при който учениците осъществяват познавателен преход от незнание към знание, от проблем към решение, от