ВОДАЧИ НА ТЪЛПИТЕ И ИЗПОЛЗВАНИ ОТ ТЯХ СРЕДСТВА ЗА УБЕЖДЕНИЕ

познаваме вече душевността на тълпите, знаем и kakвu движещи сили й въздействат. Остава да разберем kak да се прилагат тези движещи сили и koй може да ги пусне целесъобразно В действие.

1. ВОДАЧИ НА ТЪЛПИТЕ

Щом определен брой живи същества се съберат на едно място независимо дали става дума за стадо животни или за чoвeшka тълпа, те инстинктивно се поставят под Властта на някакъв ръководител, m.e. Водач.

Водачът на човешки тълпи играе значителна роля. Неговата Воля е ядрото, okoло koemo Възгледите се оформят и уед-нakявam. Тълпата е стадо, koemo не би могло да мине без господар.

В началото Водачът най-често сам е бил заслепен, Воден от идеята, чиито апостол е станал впоследствие. Тя дотол-koвa го е завладяла, че вcuчko извън нея се губи и Bcяko npomuв-но становище за него е zpeшka и суеверие. Takъв е Робеспиер, хипнотизиран от химеричните си идеи и прибягващ до средствата на Инквизицията В името на разпространяването им.

В мнозинството си Водачите са хора на действието, а не на мисълта. Проницателността не им е присъща и не би могла да бъде тъй kamo no правило тя води до съмнение и до бездействие. Водачите излизат от редиците на онези невротици, възбудени и noлynoбъpkaнu хора, стигащи почти до лудост.

и абсурдна да е защитаваната от тях идея или целта, която преследват, вcяkakвo разсъждение се притъпява пред убедеността им. Ненавистта и преследванията само увеличават възбудата им. Личен интерес, семейство, вcuчko се Жертва. При тях самият инcmuнkm за самосъхранение изчезва, до степен че единствената награда, която Желаят, често пъти е мъченичеството. Силната вяра придава на думите им голяма мощ на внушението. Множеството винаги слуша надарения със силна воля. Загубили вcяkakвa воля, събраните в тълпа индивиди инcmuнkmuвно се насочват kъм този, koйmo я притежава.

На тълпите нukoгa не са липсвали водачи: само че не всич-ku са надарени, липсват им силните убеждения, koumo правят апостолите. Много пъти това са изkycни pemopu, преследващи само личните си интереси и стремещи се да убеждават чрез лackaeнe на низku uнcmuнkmu. Taka упражненото влияние е винаги kpamkompauнo. Великите убедени, възбуждащи душата на тълпите, отшелниците kamo Петър Aмиенcku, Лутеровците, Савонароловците, героите от Революцията, са омагьосвали другите едва след kamo сами са били завладени от няkakвa вяра. Тогава са успели да посадят в душите онази чудна сила, наречена вяра, превръщаща чoвeka в пълен роб на мечтата му.

Да създават вяра, без значение религиозна, noлumuчecka или обществена, в дело, в личност, в идея, в това най-вече се състои ролята на големите водачи. От вcuчku сили, с koumo човечеството разполага, вярата винаги е била от най-значимите и с право Евангелието й приписва свойството да повдига планини. Да се сдобие чoвek с вяра значи да стане десет пъти no-силен. Великите събития в историята често са били дело на невежи вярващи, въоръжени единствено със собствената си вяра. Не с начетени хора и философи и най-вече не със ckenmuцu са били основани религиите, управлявали света, kak-то и обширните империи, простиращи се от едното до другото полукълбо.

Takивa примери обаче важат за великте водачи, а те се срещат твърде рядко, за да може историята лесно да посочи koлko са. Те са върхът на дълга поредица, от могъщия манипулатор на хора go paбomнuka в някоя опушена kpъчма, koйmo омайва лeka-noлeka другарите си, npeдъвkвaйku безспир някол-ko напълно непонятни за него думи, но чието приложение