Личност наричаме човека, разглеждан като субект, т.е. като принципно способен да избира своите цели и да насочва своето поведение така, че да направлява хода на собствения си живот, както и да влияе върху света, в който живее, утвърждавайки по този начин своето неповторимо присъствие в него.

Личността не се ражда, тя се заражда, след като човек постигне определено равнище на психично развитие цялостност на психичния живот, активност и инициативност на поведението, смислова организация на съзнанието, собствени морални и ценностни критерии, самосъзнание и самооценка.

Психичното развитие на личността се извършва в рамките на психично регулираната дейност на индивида, която се определя като основния механизъм на психичното развитие.

Разглеждането на проблема е свързан с определяне същността на психичния живот и настъпващите промени по време на онтогенезата. При разглеждането на тези промени е необходимо да се разграничат различните фактори, които оказват значимо влияние върху възрастовите изменения. Проблемът за развитието включва и въпроса за периодизацията. Детството включва няколко периода, всеки от които има свои особености. Детството се разделя на три периода:

1. Ранно детство, със следните подпериоди:

1. Новородено до 1 месец;

2. Младенческа възраст до 12 месеца;

3. Яслена възраст от 1-3 години.

2. Предучилищна възраст със следните предпериоди:

1. Ранна предучилищна възраст до 4 години;

2. Средна предучилищна възраст до 5 години;

3. Горна предучилищна възраст до 6-7 години.

3. Училищна възраст със следните подпериоди:

1. Начална училищна възраст до 11 години;

2. Средна училищна възраст (подрастващ) до 15 години;

3. Горна училищна възраст (юношество) до 18-19 години.

При всеки възрастов период има индивидуално развитие, поради което е необходимо проучване на възрастовите и индивидуалните особености в единство.

1. Ранно детство:

Един от авторите в областта на физиологията и психологията на ранната детска възраст Н. М. Щелованов, пише, че това, което детето не успее да придобие в своето развитие чрез ранното детство, остава като недостиг дълго време през следващите периоди на