12. Психологичната ориентация в учебната дейност

Източникът на ориентацията като психичен феномен е психичното отражение. А самото психично отражение е функция на нормалната дейност на човешкият мозък, и този на висшите животни, както и на взаимодействието на висшите животни със заобикалящата ги природа, а за човека и обществената дейност. Психичното отражение съгласно обществената психология има два източника:

• вътрешната среда на индивида

• външната среда, в която той се намира

Вътрешната среда на индивида отразява и неговите потребности, в неговите усещания за удоволствие и неудоволствие или общо в неговата вътрешна сетивност. Външната среда в класическата обща психология се отразява във вид на активни образи и понятия, или по-точно във вид на сетивни и абстрактно-обобщени образи. Психичното отражение на вътрешната среда се осъществява в две разновидности:

1. като определени подбуди към дейности, които произлизат от жизнените потребности на индивида и образуват вътрешните или движещи сили на поведението.

2. вътрешните състояния на усещането за удовлетвореност или неудовлетвореност.

Особеното на този вид усещания е в това, че те обслужват състояния, които се предизвикват от случайни въздействия.

По други са измеренията на психичните отражения на външната среда.

1. В психичното отражение на външната среда се представят само онези обекти или техните свойства, с които индивида трябва да се съобразява.

2. Външната среда е представена като образи, чието съдържание възпроизвежда свойствата или отношенията на самите предмети.

В психичните отражения на външната среда има и трети момент, който включва:

3. условията, мястото, времето, отражението на предметите и явленията. Всичко това, взето заедно, образува ситуацията на психичното отражение.

Следователно третата страна на психичното отражение на външната действителност включва ситуацията, в която се откриват предметите и явленията за субекта. Особено значение има това, че в психичното отражение на ситуацията пред индивида се откриват не просто сами за себе си, откъснати, предмети и явления. Обратно в психичното отражение на ситуацията се открива полето, в което са представени предметите и явленията.

Основният психологически факт е в това, че в полето на предметите е представен и самият индивид, така както той се възприема в това поле на предметите и явленията.

В психологическото отражение на ситуацията винаги има недостиг от нещо, за човека възниква необходимост да търси, да изследва онова, което не достига в ситуацията в която се намира и индивида. На човека и на висшите животни се налага да търсят начини, да търсят път за осъществяване на дейността си. Тъкмо потребността от търсене на пътища, от търсене на допълнителни начини се превръща в особена задача на субекта. В такива условия (нещо недостига) на индивида се налага да действа не по автоматизираните начини на ориентация, както е бил научен, а по друг още неизвестен за човека начин, който тепърва ще установява. Тази потребност за търсене на начини се открива като потребност от ориентация в средата. Такъв тип потребност за търсене, откриване включва подбудите на индивида, включва образите на индивида, но включва и допълнителни компоненти, наречени действия. Според руския автор Г.Я. Галперин, това са действия в идеален план. Те се осъществяват преди практическата дейност на субекта, във вид на възприятие, сетивно или като абстрактни обобщения, идеални