Психологията е наука за човешките отношения, за невидимата душевност на личността и за видимата изява на тази душевност в поведението и общуването.Тя се опитва да ни разкрие един по-достоверен и ясен поглед към душевния свят на човека.

Психологическите познания ни дават възможност да осъзнаем някои важни, но трудно забележими характеристики на човешката психика.

Психологията изследва три групи психични явления :

• съзнателни -мисли, усещания, желания, емоции т.нар. интроспекционизъм

• несъзнателни - сънища, навици, инстинкти, предразсъдъци -т.нар.психоанализа

• поведението - взаимоотношения, жестове, мимики-т.нар. бихевиоризъм.

Човекът, разкрива своята психика и личност в действията, делата, обноските и постъпките си, в продукта на дейността и творчеството си.

Съществуват няколко теории, които оформят разбирането за развитието на детската психика. Това са :

• психоаналитичната теория на Фройд,

• Его-психологията на Ериксон,

• теорията на Адлер,

• когнитивно-бихевиористичната теория на Скинър и Бандруа,

• културно-историческата теория на Виготски,

• генетичната теория на Пиаже и

• хуманистичната теория на Маслоу и Роджърс.

1.Психоаналитична теория на Фройд

Психоанализата е свързана с името на З.Фройд. Теорията на Фройд е изградена на разбирането, че психичната дейност е нещо много повече от съзнателна дейност.Според психоаналитичната теория съществуват не само осъзнати, но и неосъзнати процеси. Несъзнателните процеси са преобладаващи и са с изключително значение за духовния живот, нищо в нашия вътрешен живот не става случайно, нищо не е без връзка. Това, което се открива на съзнанието като случайно, всъщност съвсем не е така. По-голяма част от психичния живот протича неосъзнавано, т.е. съществува привидна несвързаност между отделните преживявания.

Неосъзнатите процеси могат да бъдат предсъзнавани / мисли, спомени / и процеси, съдържанието на които може да стане достояние на съзнанието само чрез значително усилие, т.е. че нещо го държи с определена сила.

Неосъзнатостта означава още, че причините за поведението на даден индивид могат да останат неразбираеми за него, независимо че в същото време те са разбираеми за другите.

Фройд вярва, че психичният живот на индивида / детето / се определя от нагоните.Нагоните са генетично детерминирани образувания, чиито действия създават определена вътрешна възбуда. Появата на възбудата подтиква детето /индивида/ към действие, действието води до задоволяване на тази възбуда, а задоволяването й до затихване на възбудата.

Задоволяването изисква усилие, определено количество психическа енергия, с която се натоварва даден човек или предмет. Фройд използва термина катексис, който е свързан с психичните явления и означава задържане, съхранение, натоварване, зареждане, влагане на психическата енергия в отделни мисли и спомени, съставящи образа на обекта, а не непосредствено влагане на психическа енергия в самия обект.Всички мисли, фантазии, желания са натоварени с психична енергия.

Силата на катексиса разкрива значимостта, ценността на дадения обект за индивида.

Според Фройд съществуват два основни нагона, които определят живота на детето-сексуални и агресивни или казано с други думи нагон към живота и нагон към смъртта. Това означава, че съществуват и два вида енергии, свързани с тях либидо и деструдо.

Динамиката на психическия живот е свързана с конфликтите между три отделни части, разделени на базата на динамичен и функционален признак, а именно Ид, Его и Суперего.