Психологически особености на ранното детство

Първата крачка е символ на началото на автономността на детето. Прохождането радикално променя неговия жизнен свят. То може да изследва множество предмети без помощ и да прави самостоятелни избори за придвижване в пространството. В следващите две години малкото момиче (момче) има да решава следните задачи на развитието:

• да се научи да манипулира умствени образи;

• да усвои масивна част от родния си език;

• да се усъвършенства общотелесния контрол;

• да обогати репертоара на своите игри и да усложни съдържанието им;

• да се прояви ядрото на личността си във вид на декларирано Аз.

Разрешаването на тези предизвикателства при здраво дете и стимулираща среда не е особено трудно, защото децата в тази възраст са изключително дейни; ако не спят те постоянно са заети с предметни игри, говорят си на глас, задават въпроси, скачат, тичат и изобщо се отдават на удоволствието да упражняват тялото си.

През ранното детство се извършва интензивен преход от външни форми на активност към вътрешни форми на боравене с образи, спомени и мисли. Така според Жан Пиаже се заражда пред-операционалният интелект на детето.

В резултат у детето се възникват подражание в отсъствие на образец, символната игра, въображението и речева саморегулация на по-сложни форми на поведение.

Първо (според Л. И. Божович съвсем в началото на ранното детство) възниква подбудителната сила на спомените. Така детето може да почерпи стимулация от ментални подбуди и да бъде по-свободно от обкръжението си. Появява се т. нар. пред-операционална (символична)