Психологическа характеристика на взаимоотношенията между лекар и пациент

Отношенията между лекар и пациент се базират на някакъв вид криза- във физическото и или в психологическото състояние на пациента. В зависимост от дълбочината на тази криза е състоянието на самия пациент, като това до известна степен но само до известна степен - рефлектира и върху отношенията между пациент и лекар.

Самата интервенция на лекаря се базира на теорията за кризи, която подчертава не само необходимостта от незабавен отговор в една неотложна ситуация, но и необходимостта от превенция на бъдещите проблеми в личностното развитие и адаптация на пациента.

Отношенията между пациента и лекаря са определени най вече от социалната стабилност, стандарт на живот, равнище на медицински грижи и спазване на гражданските права.

Основните опорни точки на тези отношения са следните:

Ако хората си върнат емоционалния или здравословния баланс и кризата може да бъде преодоляна, то отношенията между лекаря и пациента са успешни. Когато, реакциите на индивида са неадаптивни, болезненото състояние се интензифицира, кризата се задълбочава и може да се репродуцират регресивни, дори психотични симптоми, то тогава често се стига до конфорнтация или загуба на доверие в лекаря. Тези симптоми могат да кристализират в невротични поведенчески модели на пациента, които му пречат да функционира свободно.

При нарушаване на доверието в лекаря, често се наблюдава:

• явни изменения в поведението, като често грубо е нарушен самоконтрола;

• безпомощност и неефективност в действията;

• вътрешна напрегнатост, тревожност, обърканост с различен външен израз, като те не могат да бъдат овладени;