Психологическа характеристика на съвместната дейност. Съвместимост и несъвместимост. Сътрудничество и конкурентност.

Увод

Работата на персонала в организацията всъщност представяла система от съвкупни действия, насочени към постигане на някаква обща цел. Разбира се, съвместната дейност, от своя страна, сама по себе си е сложен и многоспектърен процес, който се обуславя от обхвата на съвкупните фактори, действащи върху организацията.

В теорията на организационното поведение често се определят съвкупни фактори, оказващи влияние върху управленските процеси на персонала, както при оперативното му управление, така и при управление на процесите по набор, подбор и съставяне на ефективни екипи. Също така, често се търси тяхното измерение и практическо приложение за по-висока ефективност в областта на управлението. По-рядко обаче се отчита как отделната съвместна или екипна дейност се отразява на организацията, какви са проблемите при извършване на някаква дейност за постигане на дадена цел и пр.

В организацията, обикновено се образуват най общо две структури формални и неформални. Формалните са насочени към изпълнение на оперативните задължения. Неформалните структури са необходими, тъй като задоволяват определени потребности на членовете си: поддържане на културните ценности и начина на живот на групата, задоволяване на социалните потребности на индивида, комуникация и социален контрол.

Те са толкова нужни, колкото и формалните групи, създават от организацията за постигане на определена цел. От тази цел зависи големината, структурата и съставът на групата. В силно структурираните групи ролята на всеки член е точно определена, вероятно е да съществува строга йерархия на авторитет и власт. Най-добрата атмосфера за една формална група е такава на приемане и сътрудничество. По този начин има ангажираност към проблема, обменът на информация е балансиран и свободен, следователно решенията,