ПСИХОАНАЛИЗА И ПОСТПСИХОАНАЛИЗА - СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ КАРЕН ХОРНИ, МЕЛАНИ КЛАЙН И ФРАНСОАЗ ДОЛТО

Промяната, която предизиква теорията на Зигмунд Фройд в социалното пространство в началото на двадесети век, е многопластова първоначалният период за утвърждаване на психоанализата е сравнително дълъг, но след това тя прониква в почти всички нива на културата ни. В момента, в който Фройд и работата му се превръщат в легенда, едно ново поколение психоаналитици приемат идеите му и им правят критична преоценка. Интересното е, че голяма част от тези последователи са жени на първо място дъщерята на Фройд, Ана Фройд, а също и Карен Хорни, Хелене Дойч, Мелани Клайн, Франсоаз Долто. Тъй като от една страна Карен Хорни и Хелене Дойч разработват сходни теми, а от друга страна Мелани Клайн и Ана Фройд и са имали доста допирни точки, но са враждували рамките на Дружеството, изборът ми за сравнение се спря на Хорни и Клайн; представям и Франсоаз Долто, защото е по съвременен автор. Паралелът между тях са двата базисни момента в работата им: теоретичен подход и терапия.

Теоретичен подход

В началото на кариерата си Карен Хорни се натъква на нещо, което я тласка към ревизия на концепцията на Фройд почти всички нейни пациенти са имали проблеми, за чието решаване ортодоксалната психоанализа не предлага никакви средства и поради това тези проблеми остават нерешени. В конкретен план се засилват съмненията й по отношение на постулата за нагона към смъртта и към теорията за инстинктите изобщо. Това я амбицира да отстрани спорните моменти, да даде възможност на психоанализата да се развие до върха на потенциалните си възможности. Психоанализата на Фройд може да се сведе според Хорни до нагонова и генетична психология той е склонен да разглежда възникващиге по късно в живота особености едва ли не като преки повторения на на детските реакции. Поради това Фройд очаква, по късните разстройства да изчезнат, ако бъдат изяснени лежащите в тяхната основа детски преживявания. Карен Хорни предполага, че причинно - следствената връзка е много по сложна и многостранна и по тази причина извежда на преден план анализа на реално съществуващата структура на характера.В този смисъл - когато чертите на характера вече не се обясняват като краен резултат от нагонови подбуди, видоизмемяни само от околната среда, акцентът напълно се измества върху жизнените условия, формиращи характера и факторите от околната среда, отговорни за възникването на невротичните конфликти. Следователно нарушенията в човешките взаимоотношения стават решаващ фактор в развитието на неврозата в тези разсъждения на Хорни вече определено проличават новите еретични опити за поставянето на социологичната ориентация над анатомо физическата (позовавайки се също на идеите на Ерих Фром). В такава светлина нарцистичните, мазохистичните и перфекционистките склонности не са деривати на нагоновите сили, а опит на индивида да се справи с неблагоприятните условия. И така Карен Хорни не разглежда сексуалните проблеми като динамичен център на неврозите те са по скоро следствие, а не причина за невротичната структура на характера. От друга страна нараства значението на моралните проблеми буквалното тълкуване на проявите на Свръх Аза, невротичното чувство за вина, с които