Психика в психологията

Увод

Съществуват ред теории, обясняващи произхода и филогенезата на психиката. Най-динамичната форма на биологична адаптация на организмите е поведението. В своята последна фаза то е съвкупност от телесни реакции (поведенчески актове) на организма, които го отдалечават от вредоносни въздействия или го приближават към благоприятните фактори на средата. В изпълнителната си част поведенческите актове са био-механична активност. Но поведенческите актове не са само това те имат скрити ориентировъчни и регулативни компоненти, които създават и увеличават ефикасността на телесните реакции. Ориентировъчната част на поведението възниква от диференциацията на по-общото биологично свойство на тъканите на организма дразнимостта.

Дотук аргументирахме възникването на поведението. Изглежда убедително, че то възниква на определен етап като една от основните еволюционни адаптации. Но как се вписва психиката в тази картина? Има версия, че тя не е възникнала, а е скрита страна на всяка обособена физическа реалност. Тази концепция се нарича панпсихизъм. Според нея всяко физическо тяло преживява утвърждаващо, може би предимно емоционално, своето физическо единство и преживява негативно въздействията, които го рушат. Идеята е, че тази първична способност за преживяване, втъкана във физическата структура на света, се диференцира и усложнява по еволюционните закони на живота. Недостатък на панпсихизма е, че дори и да е валиден, едва ли би могъл да бъде емпирично потвърден.

1. Еволюционни форми на психиката

Лансирани са редица версии за първичните еволюционни форми на психиката биопсихизъм (психиката възниква с живота), зоопсихизъм (психиката възниква у животните), антропопсихизъм (психика има чак у хората, у другите същества е зададена само висша нервна дейност) и антипсихизъм (няма такава реалност като психика, съществуват различни форми на