Псевдонимите

Писателите и поетите създават свои светове, които надживяват капризите на времето. Много често те, а и хората на изкуството въобще, стават популярни не със своите кръщелни имена и с фамилиите на бащите си, а с псевдоним. Наричат го още лъжливо име, за разлика от истинското, което човек получава, като дойде на този свят.

В началото на 1899 година авторитетният литературен критик д-р Кръстьо Кръстев започнал издаването на списание Мисъл, което оставило незаличима диря в българската културна история. Пенчо Славейков трябвало да подбере материалите за първата книжка. На първо място сред любовната лирика поставил две стихотворения на някой си Пейо Крачолов. Но поетът Кирил Христов никак не харесал името. Тогава Пенчо Славейков предложил да прекръстят начинаещият поет. Започнали да изреждат разни имена Детелинов, Тополов, Яворов. Славейков се спрял на последното и така станал литературният кръстник на големия български поет Пейо Яворов.

Писателят Антон Страшимиров бил известен и с това, че е узаконил псевдонимите на много писатели и поети. Бащата и чичото на Страшимиров носели фамилията Пенин. След като се спасили от турските гонения в Разложко, те променили имената си. Бащата на Антон от Христоско Пенин станал Тодор Страшимиров. Така на писателя не се наложило да се прекръства. Но в неговото списание Ведрина Марин Христов Стаменов се превърнал в Илия Волен. В началните броеве на друго негово списание Наблюдател, Антон Страшимиров помествал стихотворни цикли от неизвестния Христо Туджаров. Възхитен от таланта му, той го печатал във всеки брой. В една своя статия, посветена на младия човек, издателят отбелязал, че за разлика от други новият поет е много ясен, затова го нарекъл Христо Ясенов.

Димитър Подвързачов бил още съвсем млад, когато започнали да го наричат Бащата, защото станал сърцето и душата на литературната бохема в началото на миналия век. През 1909-а, в дома му срещу руския паметник в София отседнал някой си Николай, бъдещият поет Лилиев. Една вечер в къщата се натровили от недогорели въглища. Николай написал стихотворение, в което изразил усещането си, че потъва в градина от лилии. Прочел го пред Подвързачов и Георги Бакалов, който на шега предложил вече да го наричат Лилиев. С това име останал през целия си живот

Поетът Асен Разцветников се ядосвал, когато го питали кое го е накарало да промени името си Асен Коларов. Веднъж гневно отговорил, че обича разцъфналите градини, напъпилите овошки и горски дървета. Той обичал да ги гледа и да им се наслаждава и така неволно му хрумнало да промени презимето си, което му звучало непоетично и го дразнело.

Твърд се, че Йордан Йовков едва успял да убеди Лиза Белчева да публикува две от нейните стихотворения в списание Съвременна мисъл. Било 1915 година. След това до 1921 година тя нищо не отпечатала. Най-после във Вестик на жената се появило стихотворение, дискретно подписано от Елисавета Б. От началото на септември до края на годината във вестника били поместени 22 нейни произведения стихове, белетристика и преводи. Излизат и няколко нейни материала / и то в един и същ брой на вестника/, под които тя се представя с различни литературни имена ЕлБленова и Ничия Долче. Писателят Константин Константинов написал първата рецензия за нея и насочил вниманието към бъдещата поетеса. По същото време в тогавашния Вестник за жената излязла бележка, озаглавена Елисавета Б., а в подзаглавието било отбелязано: Лиза Белчева Шапкарева. Така се разгадала тайната кой стои зад псевдонимите. Но по това време много популярна била жената в черно, както наричали Мара Белчева съпругата на убития министър Белчев и приятелка на Пенчо Славейков. Николай Лилиев и Сирак Скитник решили, че не може да съжителстват две Белчеви под българския литературен небосклон и в списание Златорог за първи път се появило новото литературно име Елисавета Багряна.