Иван Вазов

Пряпорец и гусла - Радецки

Toi, Liberte, que je chante et que j'adore,

Dirige mon navire sur cette onde...

Lebrun

Тих бял Дунав се вълнува,

весело шуми

и "Радецки" гордо плува

над златни вълни.

Но кога се там съзирва

Козлодуйский бряг,

в парахода рог изсвирва,

развя се байряк.

Млади български юнаци

явяват се там,

на чела им левски знаци,

в очите им плам.

Горд отпреде им застана

младият им вожд -

па каза на капитана

с гол в ръката нож:

- Аз съм български войвода,

момци ми са тез,

ний летиме за свобода

кръв да лейме днес.

Ний летим на България

помощ да дадем

и от тежка тирания

да я отървем.

Парахода остави ни

и по начин благ,

та дружината да мине

на родния бряг.

Капитана - немец същи -

отказва - тогаз

Ботев люто се намръщи,

вика с бурен глас:

- Туй го искам, не се моля:

всички сте във плян.

Тук се гледа мойта воля,

аз съм капитан!

Чуй, там днеска мре народа

в бой с ужасен враг!

Карай бързо парахода

на българский бряг!

И гласа му става страшен