Иван Вазов

Пряпорец и гусла - Панагюрските въстаници

Боят настава, тупат сърца ни,

ето ги близо наште душмани.

Кураж, дружина вярна, сговорна.

Ний не сме веке рая покорна!

Нека с тоз удар врага да смажем,

нека му гордо, братя, докажем,

че сме строшили мръсни окови,

че сме свободни, а не робове.

Гледайте в този пряпорец красен,

лева как тича волен, ужасен!

Левове всички днес се явете

люти и страшни за враговете!

Кого ли плашат турци злокобни?

Нихната ярост, удари злобни

ще се разбият нищожни, слаби,

в нашата правда, в нашите саби!

Ний за живота нямаме жалост,

но да не умрем, братя, на халос -

нека се мъчим колкото можем

повеч душмани мъртви да сложим!

Ако пък паднем в битката славно,

то в България ще незабавно

нови юнаци пак да въстанат

и вместо нази бой ще зафанат!

Нека мрем, както нявга сме мрели,

да живейм волни как сме живели!

Кураж, другари! Бог ще ни брани!

Смърт на вековни, черни тирани!

1875