Иван Вазов

Пряпорец и гусла - Отмъстител

Снаха

Послушай, мале, чуй моля

да кажа мойта неволя -

що тегля ази, горкана,

от мойто либе Стояна.

Соса ми веке да тая,

пред людски хора да лъжа:

от страх ме, мамо, не сдържа,

какво да сторя не зная!

Два дена той е при мене,

недели после се губи...

Не знам къде се той дене...

Ах, той ме, мале, не люби.

Сега е третя година

от нашто пусто венчило,

а мойта младост премина

в такова, мале, теглило!

Когато вечер се смръкне,

с незнайни хора се сряща...

Не знам кога си дохажда,

нито кога си дохажда,

нито кога ще да тръгне...

Той нищо ми не казува...

Ханджар завтъкне, пищови,

в чело ме мълком цалува,

па бяга в тъмни долове.

Ох, страх ме й, мамо, да кажа-

от злото господ да пази-

той често нощем донася

глави със дълги чумбази!

Свекърва

Недей се, булка, страхува,

от тебе няма да крия-

лъжата веке не струва:

ти водиш лют харамия!

Стоян си, булка, живее

с хайдушка върла дружина;

той кръв безгрешна не лее -

недей го, снахо, проклина.

Аз имах йоще три чеда,

те бяха кротки душици,

работни като говеда,

незлобни като овчици.