Прозренията на мъдреца Йовков за човека и битието в разказа Песента на колелетата

Творческата ориентация на Йовков е обърната към българското село, но не от гледна точка на неговите социални драми, а чрез вникването на писателя в общо човешките екзистенциални проблеми на битието. Йовков е творецът с философска нагласа и съзерцателен поглед към света на човека. Той търси изявата на вечно непреходното в човешкото битие, стреми се да даде отговор за значимите на всеки човек нравствено етични проблеми. Пословичната вяра на Йовков в доброто начало у човека го кара да се вглежда във външния свят и вътрешните преживявания на човека, с което придава и един психологизъм на творбите си.

Йовковите прозрения за човека и живота са свързани с откритието, че в живота има преходни и вечни неща, че човешкият живот е мимолетен, но делата на човек могат да му осигурят безсмъртие. За Йовков щастието и богатството не са тъждествени, а красотата и любовта между хората дарява човека с радост, духовен покой и щастие.

Доказателство, че славата и парите не са достатъчни за да бъде човек щастлив е съдбата на Сали Яшар. Той е колкото обикновен, толкова и необикновен човек. Прославил се по божа дарба като майстор на каруци, прочут не само в Али Халифе, но и в цялата околия. Професията му на прост ковач не му пречи да бъде човек с нагласата на мъдрец и философ.

Трудът за Сали Яшар не е средство за преживяване, а за себе изява, за материализиране на богатата му душевност. Работата си той върши с увереност, с жар, с творчески ентусиазъм. Авторът казва, че идеха му неподозирани и от него самия сили, разпалваше се, работеше със страст, с увлечение, ръката му ставаше сигурна, погледът точен и желязото под неговия чук добиваше неочаквано такива съвършени форми. Сали Яшар превръща труда си в труд творчество, красота, защото каруците, които създавал били същинско чудо леки, сякаш сами ще полетят, шарени, гиздави, греещи като цветя, пеещи по пътищата.

Автора внушил, че Сали Яшар е необикновен талант, той не прост майстор, а творец т.е. героя има определена мисия да създава радост за хората, да ги дарява с каруци предвестници на щастливи мигове. Вдъхновението и творческата си сила за това майстора черпи от съприкосновението си с природата, по време на почивката си гледайки зелените поля, пасящите овце, младите жреци, светлината на залеза. Това са минутите, в които героят се слива в хармонично единство с външния свят, попива неговата красота и хармония, неговата мъдра подреденост, за да я превъплати в своите необикновени каруци.

Сали Яшар е съзерцател, но неговият поглед е обърнат не толкова не вън към природния свят, колкото на вътре към неговия Аз. Начинът по