ПРОЗАТА

Проза и художествена проза * Прозаическите видове *

Ораторската проза * Училищната риторска проза *

Философската проза * Диалог, диатриба и

Менипова сатира * Историографската проза *

Полибий * Разказ и повела * Роман

Понятието проза, оформило се у елините в елинистическо време, се предава с латинската дума prosa, получила се с промяната на прилагателното prorsus (несвързан). Латинската дума се е наложила може би поради това, че на гръцки понятието се изразява по няколко начина. Древните гърци наричат прозата просто слово (lуgos) или риторическо слово (rhetorikуs lуgos ). Често се употребяват и двете образни названия голо слово (psilуs lуgos) и слово, вървящо пешком (pezуs lуgos), в противовес на поезията, която се възприема респективно като слово, движещо се на кола - този образ се среща нерядко.

Противопоставянето е вече наченка на теория и можем да го открием още у Херодот. Но едва в четвърти век пр. н. е. на прага на елинизма се забелязват наченките на някаква теория. От една страна, Исократ малко формално различава видове проза³¹⁷, от друга, Аристотел търси съдържателен критерий за отличаването на поезията от историческата проза³¹⁸, т. е. на художествената от нехудожествената област. В Риторика^2а е засегнат и проблемът за художествената проза. Безспорно Аристотеловата теория на риторическото слово съдържа наченки на теория на художествената проза. Формулирани са някои стилистически белези, които се свеждат до условност, по-умерена от поетическата, също и някои съдържателни -риторическата проза е област не на истината, а на правдоподобието. Всъщност смисловата специфика на поетическото и прозаическото слово се определя по подобен начин. Що се отнася до разликата, дори у Аристотел, най-дълбокия теоретик на тези въпроси, прозата се оказва нещо като преддверие на поезията. Останалите антични теоретици имат подобна позиция. При явната нужда да формулират признаците на художествената проза те ги сочат винаги в отношение спрямо поезията³¹⁹: прозата е поезия, в която нещо липсва или е проявено по-умерено, в по-ниска степен.

Тази позиция трябва да се разбира като скрито генетическо обяснение на явленията. По същество се твърди това, което се застъпва и в съвременната теория - стиховата реч е художествено първичната, а прозаическата - вторично връщане на художествената литература към естествената реч. Затова стиховата се оказва

По този въпрос Fr. Pflster. Isokrates und die spдtere Gliederung dеr narratio: Hermes 68 (1933), c. 458 и сл.

^31sArist. Poet. 9 (1451 a 36-38, b 1-11): ^2а Arist. Rhet. (1404 a-b).

³¹⁹ Напр. Страбон нарича прозаическото слово mimema tou poictikou - подражание на поетическото (Изворите у Norden, 32 и сл.).

1