Прозата на Иван Вазов

1. Поетиката на Вазовия разказ Вазов издава няколко сборника с разкази:

• Повести и разкази в 3 тома (1891 1893г.);

• Драски и шарки в 2 тома (1893 1895г.);

• Видено и чуто (1901г.);

• Пъстър свят (1902г.);

• Утро в Банки (1905г.);

В основата на Вазовия разказ стои случката. Героят често е представен в съдбоносен момент и е изправен пред важен избор. Сюжетът е плавен и най често хронологически последователен. Емоциите си Вазов излива в лирически отстъпления. Някои от разказите са фрагментарни и това изисква пряка авторова намеса.

Използвани са два типа композиции или Вазов разказва като очевидец, или използва разказ в разказа. Много от разказите са създадени по истински случаи като зад героите стоят определени прототипове, които са ярко индивидуализирани. Творецът не е привърженик на сложния психологически анализ.

Тематично Вазовите разкази се делят на два типа. Първият е със сюжети от предосвобожденската действителност. Обикновено в тях става въпрос за националноосвободителните борби, има резки обрати на действието и героите са романтизирани. Времето в тези творби има двойнствен характер. От една страна това е времето на чичовците, живеещи под иго. А от друга това е времето и на широко скроените личности като Апостола (Апостолът в премеждие, Една българка и Из кривините).

Вторият тип разкази са панорама на следосвобожденската действителност. В тях белетристът изобличава липсата на идеали, забравените възрожденски ценности и политическите нрави (Тъмен герой, Кандидат за хамама, От ралото до урата). Обект на изобличение е и упадъкът на нравите в града (Тотка, Пейзаж). Често Вазов не може да открие в новата действителност идеала и героя на епохата (Кардашев на лов).

2. Дядо Йоцо гледа:

Разказът е написан през 1901г. и е изграден върху сюжетен парадокс виждащ слепец. Композицията на разказа е стройна, отделните епизоди следват хронологичски и са ярко обособени. Авторовата реч играе организираща роля като свързва епизодите и обяснява идеите, времето се движи на границата между две епохи - предосовобожденската и следосвобожденската. Това дава възможност да се противопоставят високите идеали на Възраждането на тяхното непълноценно осъществяване в настоящето. По този начин миналото се превръща в нравствен коректив на съвремието.

Разказът започва с автроско встъпление, в което е изразен възторгът от Освобождението, но е показана и апатията на хората, които не оценяват свободата. По този начин се оформят два сюжетни пласта: романтико патриотният и критико реалистичният. Главен изразител на патриотичната тенденция е дядо Йоцо, въплъщаващ морала на възрожденския българин. Въоръжен с този морал, той се опитва да живее в новото време и да види българското, което е сакрално. Срещата му с българското се осъществява в три епизода.