ПРОВОДНИ ПЪТИЩА НА ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА

Нервните влакна в ц. н. с. свързват отделните й части в едно функционално цяло и провеждат нервните импулси между тях. Обединени, нервните влакна образуват т. нар. проводни пътища на ц. н. с. Едни от пътищата са съставени от възходящите влакна на сетивните неврони. Те провеждат нервните импулси във възходяща посока към по-висшите отдели на ц. н. с. Други от пътищата са съставени от низходящи влакна и провеждат нервните импулси от по-висшите отдели на ц. н. с. към периферията. По този начин гръбначният мозък се оказва свързан с всички части на главния мозък.

Според посоката на провеждане на нервните импулси проводните пътища в ц. н. с. се делят на възходящи или аферентни и низходящи или еферентни.

Най-съществени от аферентните пътища са пътищата на повърхностната (кожната) сетивност и на дълбоката сетивност. Те се състоят от три неврона. Периферният им неврон се изгражда от ганглийните клетки на гръбначномозъчните възли, периферният израстък на конто влиза в състава на съответен нерв и завършва с рецептор в кожата, ставите, мускулите и сухожилията, а централният по задния корен на съответния гръбначномозъчен нерв навлиза в гръбначния мозък и завършва в клетките в основата на задните рога. Вторият неврон на пътя, провеждащ повърхностната сетивност, започва от клетките в задните рога, минава през предната бяла спойка на гръбначния мозък в страничния сноп от противоположната страна и влиза в състава на спино-таламичния път. Последният минава през ствола на главния мозък (продълговатия, моста и средния мозък) и стига до зрителните хълмове. При преминаването през мозъчния ствол към него се прибавят влакна от моторните ядра на черепномозъчните нерви, с които осъществява връзка. От зрителните хълмове започва третият неврон, влакната на който минават в състава на вътрешната капсула и достигат до задната централна извивка на кората на главния мозък. Централните израстъци от периферния неврон на пътя на дълбоката (проприоцептивната) сетивност минават през задните рога, насочват се нагоре и влизат в състава на медиалното и латералното снопче от задния сноп бяло вещество. Те стигат до продълговатия мозък и завършват в нежното и клиновидното ядро. От тях започват влакната на втория неврон, които се кръстосват по срединната равнина на продълговатия мозък и образуват срединната бримка, след което стигат до ядрата на зрителните хълмове. От тях започва третият неврон, който отива в задната централна гънка. Някои нервни влакна от задните рога на гръбначния мозък влизат в състава на страничния сноп и в продълговатия мозък се прибавят към срединната бримка, стигайки до зрителните хълмове. В стволовата част на главния мозък към пътя на дълбоката сетивност се присъединяват сетивни влакна на черепномозъчните нерви, които завършват в различните участъци на кората.

Съществуват и по-сложни аферентни пътища. Техните влакна образуват в страничния сноп две по-малки снопчета предно (на Флексиг) и задно (на Гауерс). Влакната им минаващ през продълговатия мозък, след което снопчето на Флексиг през вървовидното тяло отива в малкия мозък, а това на Гауерс през моста стига до средния мозък, където след кръстосване извива към малкомозъчните крачета на противната страна и отива също в малкия мозък. Влакната на двете снопчета завършват в кората на последния.

Еферентните пътища започват от кората на голямомозъчните полукълба или от сивите ядра в стволовата част и отиват към по-ниско стоящите части на главния и гръбначния мозък. Най-съществени от еферентните пътища са: пирамидният път и корово-ядреният (кортико-булбарният) път (фиг. 342).