1. Теоретична обосновка.

При преминамането на светлината през плоската граница на две прозрачни вещества с различни оптически плътности, падащия лъч светлина се разделя на два - отразен ОВ и пречупен ОD. Посоките на тези лъчи се определят от законите за отражение и пречупване на светлината.

1. Лъчът АD, падащ на пречупващата повърхност, нормалата към повърхността в точката на падане О, отразения лъч ОВ и пречупения лъч OD лежат в една равнина.

2. Ъгълът на отражение POB е рвен на ъгъла на падане РОА.

3. .

За две дадени стреди и за лъчи с определена дължина на вълната отношението на скоростите на светлината в средите и е постоянна величина, т.е. .

Величината n₂₁ се нарича относителен показател на пречупване на втората среда спрямо първата. Ако една от средите, например , е вакуум, то n₂₁ се нарича абсолютен показател на пречупване или просто показател на пречупване. Абсолютния показател на пречупване за средата е , където с е скоростта на светлината във вакуум, а v₂ - скоростта на светлината в средата .

Показателят на пречупване зависи от дължината на вълната на светлината и от свойствата на средата. Абсолютния показател на пречупване е винаги по-голям от 1. Относителният показател на пречупване на две среди е свързан с абсолютните показатели на средите чрез съотношението _.

За определяне показателя на пречупване на веществата съществуват различни методи. Един от тях е този с микроскоп. В основата му лежи привидното намаляване на дебелинета на стъклена пластинка в следствие пречупването на светлинните лъчи, преминаващи през пластинката. В точка А на долната поверхност на пластинката падат лъчите 1 и 2. Лъчът 2 пада , не се пречупва и излиза във въздуха през точка С. Лъчът 1 се пречупва и излиза от пластината в точка D. При излизането от пластинката лъчът OD образува ъгъл на пречупване , по-голям от ъгъла на падане . Ако се гледа от точка D по посока на DO, то пресичането на лъчите OD и АС ще бъде не в точка А, а точка Е, т.е. дебелината на пластината ще се стори равна на СЕ. Привидната дебелина на пластинката СЕ=h е по-малка от истинската