ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ СОФИЯ
Катедра: Ел. Измервания
Име:	Ф.
Специалност: Електроника	Група:
Ръководител:	Дата:

Упражнение 5

Тема: Проверка и регулиране на индукционен електромер

I Използвани уреди.

	Наименование	с-ма	фабр.	кл.	обхват	ск.дел.	конст.
1	Амперметър	ЕМ	2424	0.5	5А	100	0.05
2	Волтметър	ЕМ	3773	0.5	260V	130	0.5
3	Ватметър	ЕД	4759822	0.2	1500W	150	0.1
4	Хронометър		ЕИТ06

II Същност на метода и използвани формули.

Всеки електромер се характеризира с номинално напрежение, основен ток и константа, която показва каква енергия, отчетена от брояча на електромера, отговаря на един оборот на подвижната част. Дава се също и претоварването по ток, за което е гарантиран класа на точност. Константата С на електромера е равна на реципрочната стойност на преводното число N.

C=1/N [kWh/tr] или C=10³.3600/N [W.s/tr]

Eднофазните индукционни електромери са изградени на базата на индукционни елементи. Двигателния им момент се дължи на взаимодействието на магнитните потоци, създавани от напрежителен и токов електромагнит. Той се определя от израза

M_D= к.._UmImsin,

където к е константа, зависеща от проводимостта и размерите на диска, а също и взаимното разположение на полюсите на електромагнитите. - честотата на мрежата, Ф_um= k₂.U/z_U- максималната стойност на работния напрежителен поток, Ф_Im- максималната стойност на работния токов поток. z_u e пълното съпротивление на напрежителния електромагнит. Тъй като реалната част на съпротивлението е многократно по малка от имагинерната, за двигателния момент получаваме:

М_D=k_DUIsin

За да бъде този момент пропорционален на консумираната активна мощност, трябва да бъде изпълнено условието = 90-. Тогава имаме

М_D=k_DUIcos = k_DP

При равномерно въртене на диска стойността на измерваната енергия е

W=U.I.cos.t= C.n

3. Принципни схеми: