TEХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ
Предмет: Електрически измервания	КАТЕДРА: ЕИТ
Име:	ф.N:
Специалност: Компютърни системи	Група:
Дата: Ръководител:	Оценка:

УПРАЖНЕНИЕ No: 1

Тема: Грешки при измерването и обработка на резултати

I. Използвани уреди:

N	Наименование	с-ма	фабр. N	кл.	обхват	ск. дел.	конст.
1	Волтметър	ЕМ	793657	0,5	24	120	0,2 V/дел
2	Амперметър	ЕМ	732739	0.5	0,06	120	0,0005 А/дел

II. Същност на метода и използвани формули:

По характера на изменението си грешките биват систематични и случайни. Систематичните са определят от използваните уреди, методи и от други субективни фактори. Те са постоянни или се подчиняват на определени закони. Случайни грешки се наричат тези, които са предизвикани от случайни фактори.

Закон който дава връзката между дадена стойност и вероятността за нейното появяване, се обуславя от функцията Р(х), и се нарича закон за разпределение на тази величина.

Нека Xi*, I=[1,n], са резултатите от многократното измерване на физичната величина с истинска стойност Х, която е неизвестно. Тези измервания обикновено се наричат извадка, и за стойността на Х може да се приеме средноаритметичната стойност Х^ на извадката:

, където мярка за изместването на тази оценка е : P=S^², ќђ �—’ђ”љђўђ

Интервална оценка се нарича всяко множество от точкови оценки, което е функция от резултатите на измерването и е случайна. Нивото на значимост характеризира критичната област. Желателно е да се използва такава критична област, че вероятността да бъде малка.

Най-разпространения статистически тест за откриване на груби грешки, е тестът на Грайс. Той се изпълнява в следната последователност:

1. Изчислява се критерият , когато се проверява най-големият резултат и критерият , при проверка на най-малкият резултат.

2. Приема се ниво на значимост , и от таблицата се отчита критичната стойност за G.

При G₁₍₂₎> G, хипотезата се приема ако е обратното - тя се отхвърля;