ПРОТИВОРЕЧИЕТО М/У ИДЕАЛ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ В ПОЕЗИЯТА НАДЕБЕЛЯНОВ

Като цяло Дебеляновото творчество е своеобразен авторов конфликт между идеала за съвършенство и грозотата на заобикалящия свят. И колкото по-често творецът чувства сблъсъка му, толкова по-настойчиво той лети към съвършенство.

Поезията на Дебелянов разкрива живота на "един дълбоко нравствен човек" както пише за него Атанас Далчев.

В неговата поезия има нещо и от мисловните насоки на Пенчовото творчество, и от трагичното раздвоение на личността, характерна за Яворовата лирика. Стиховете му са една неподражаема изповедност. Светът на Дебелянов е свят на дълбоки чувства, на психологически дадености и трансформации, които са присъщи само на една сложна човешка индивидуалност.

Осъзнавайки, че не може да промени "суровата" действителност, автора намира упование в своите спомени, в миналото си. Така се раждат прекрасните елегии "Помниш л1'. и "Скрити вопли":

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихият дом с белоцветните вишни?

Всеки израз от тази строфа носи дълбок емоционален заряд, но същевременно то е стремеж да се изобличат илюзиите, безвъзвратната загуба на романтичното минало.

В "Скрити вопли" потапяйки се в приятната атмосфера на безгрижие, в бащината къща, поета разкрива своя стремеж към щастието, нежността:

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне.

И тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скрьбни и нещастни.

Чрез елегичното чувство се разкрива интимния свят на лирическия герой, изпълнен с мечтателност, съзерцание и надежда.

Запазил в съзнанието спомена за нравствените устои на отишлата си патриархалност, поетът застава неподготвен за духа на модерните времена. "Замяната" в нравствения и социален климат на обществото будят искрено безпокойство в душевността на поета. Той не може да се приобщи нито към отминалия свят, нито пък намира себе си в настоящето, а тази неопределеност поражда чувството на трагизъм.

Голямото раздвоение в Дебеляновия духовен свят е причина за създаването на прекрасната "Черна песен":

Аз умирам и светло сераждам

разнолика, нестройна душа.

През деня неуморно изграждам,

през нощта безпощада руша...

Тази изповед изразява не само характера на личност и творец, но като че ли и същността на самия живот - неговите главни форми на съзиждане и рушене.

Конфликтът между личните блянове и обективната реалност са идейна основа в стихотворения като "Грижа", "В тъги родени, тъжни мрат", "Разяжда гьрдите ми кървава рана" и др.