25.Противобогомилски съчинения.Презвитер Козма-Беседа против богомилите

Бързото разпространение на богомилството предизвиква противомерки от страна на държава и църквата.Затова цар Петър се допитва какви мерски да вземе срещу еретиците и патриарх Теофилакт препоръчва анатема.

Едно общирно противобогомилско съчинение,в което има анатеми, е Беседа против богомилите на Презвитер Козма.То има два варианта на заглавието:Беседа на недостойния Презвитер Козма срещу новопоявилата се ерес на Богомил и Слово на свети Козма презвитер срещу еретиците,спор и поучение от божествените книги.

Беседата е единственото познато съчинение на Козма,което не е датирано.Единственият извор на данни по този въпрос е съдържанието на творбата..Съществуват опити Беседата да се датира по-точно в рамките на 10 в.Едни я поставят в началото на Петровото царуване,други-след смъррта на Иван Рилски,а трети-в края на Петровото царуване.За ориентир както за появата на богомилството,така и за появата на Беседата,трябва да служи писмото на патриарх Теофилакт,писано след 941г.Историята на борбата с ересите показва,че църквата бързо реагира на новопоявилите се учения.

Обсъждан е и въпросът за конкретното място на написването на Беседата.Спорен е въпросът дали тя е написана в Охридско или в Преслав.Беседата не може да служи като източник на биографични сведения за Козма,единственото,коетос е споменава е ,че е имал духовен сан презвитер,той е защитник на официалния държавен,обществен и църковен ред.Критиката,която отправя в Беседата,цели хравствено усъвършенстване на обществото и въдворяване на хармония.Козма се очертава като образован полемист,служи най-често с евангелските книги.

По форма и съдържание Беседата е напълно оригинално съчинение,на което главната задача е да изобличи богомилите.В творбата се очертават 2 основни частимкоито са обединени помежду си с идеята за изкореняване на богомилството и усъвършенстване на обществото.Първата част е същинската богомислка част,в която авторът се стреми да покаже погрешността на учението им.Писателят ясно набелязва крайния резултат,който иска да постигне-да разкрие същността на учението,за да спре разпространението му.

Най-напред Козма дава представа за външния вид на богомилите,защото хората се заблуждават от него и пристъпват към тях.Той не иска да поправи еретиците,защото смята,че те са непоправими.

В стремежа си да покаже колко е скверно учението на еретиците Козма разкрива възгледите на богомилите за сътворението на света,за дявола като господар на земята,за криста,иконите,причастието и т.н.В желанието си да отрече богомилското учение авторът отделя внимание на особености,които са били присъщи на съвършените богомили-отрицание на брака,на децата,на месната храна.

Козма смята богомилите за вредни от гледище на официалното учение,църквата и държавата.За него богомилството е сила,която руши устоите на обществения ред.

Втората част на Беседата е отправена към духовенството,към богатите и към добрите християни.Авторът отправя пряка критика към различнуи социални слоеве.

Най-голямо внимание писателят отделя на духовенството.Нравственото

Несъвършенство на служителите на Бога според него подкопава доверието в официалното учение и дава простор за разпространение на еретически идеи.И питайки се откаде идат идеите ересите ,той отговаря,че идват от леността на епископите и от невежеството.

В Беседата не се отделя специално внимание на народа,но неговото присъствие се усеща навсякаде в творбата.От Беседата проличава тежкото му положение,хародът е