Протестът на Терсит-жалка пародия на Ахиловият гняв

В поемата Илиада Омир пресъздава живота и разкрива нравствената същност на човека в античния свят. Творецът рисува една епична картина на своето време, своеобразно съчетание на войнска мощ и моменти на примирие.Вниква в душите на своите герои, силни, противоречиви и честолюбиви характери. Техните действия са дълбоко мотивирани, а позициите им достойно отстоявани.

Във втора песен на поемата авторът изобразява отделния представител на колектива обикновеният войник Терсит,въплъщаващ определена художествена идея.Той изразява народното недоволство и негодувание пред несправедливата подялба на благата и самодоволното управление.Смел и откровен героят не се страхува да изкаже мислите си. Терсит е бунтар ,дръзва да се изправи в словесен двубой с Агамемнон..Но неговият гняв е жалка пародия-карикатура на бунтарство и героичен дух.Предизвиква присмех и презрение както от страна на вождовете така и от обикновените войни.

Терсит е герой от Илиада , но не и митологичен герой.Той е антипод на идеалния епически герой.Омир не крие отрицателното си отношение към този герой,то се усеща още при представянето му във втора песен.Авторът нарича Терсит най-грозен от всички с гърбица,куц,кривоглед,раменете му хилави бяха,вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите,имаше остра глава,само с няколко щръкнали косми.Външността на героя е тенденциозно уродлива.Критериите на Омировото време издигат в култ красотата и физическата сила.Терсит обаче не е нито красив нито силен.Освен това на външността на героя съответства и името му.Терсит е производно от старогръцкото съществително със значение нахалство,наглост,дързост.

Като събира в образа му толкова много физически недъзи Омир предполага и недостоен характер.Той е вечно недоволният,вечно мърморещият,най-лютият враг на Ахила и цар Одисей.Споровете на Терсит с царете,дръзките му и непристойни думи, съпроводени с чести гневни изблици,са добре познати и обикновено се посрещат несериозно.

Войнът протестира, когато е прекъснат неговият устрем към родината.Той се чувства измамен и дава воля на чувствата си.Първоначалната радост и последвалото безмълвие на Ахейците показват същото желание за по-бързо завръщане в родината,но мнозинството безропотно изпълнява волята на цар Агамемнон.Мисълта за противопоставяне не съществува в колективното съзнание.Само Терсит си позволява да съди вождовете и да се приравнява към тях.Протестът му го поставя вън от обществото,защото руши единството на войнския колектив.

Срещу Терсит с целия си авторитет застава почитаният от всички цар Одисей.Той се нахвърля с обидни думи и го нарича най-долен от всички край Троя,защото говори със злост за царете, а стремежът му към дома смята за признак на страх.Одисей разговаря с Терсит като с виновно дете,горд със своето превъзходство.В този дух е и последвалата закана,че ще го съблече пред всички.Изцяло подвластен на чувствата си войнът не може да смири гнева си, но жезълът и жестоките думи на Одисей задушават бунта му.Терсит е нарушител на дисциплината в колектива,отклонил се е от нормите на геройската етика.Не го разбират и не го приемат и останалите войни,макар в своя гневен устрем той да изразява скрития им копнеж,порива им към свободен и мирен живот.Свидетели на жестокото наказание на героя от страна на Одисей, войните остават безмълвно на своите места.Надсмиват се над поваления Терсит , но тъгата не ги подминава.Усещат болката на дръзкия, незаслужено наказан бунтар.Глупавият дърдорко се превръща във жертва върху която сякаш са стоварени всички недъзи и несъвършенства на обществото.Образът на героя е едновременно смешен и тъжен, жалко подобие на герой.Това си проличава дори в пролетите от него сълзи: Сви се Терсит и започна да плаче със сълзи обилни Плачът му е недостоен и унизителен за герой,защото е породен от физическа болка.

Недоволството е индивидуален акт,мотивиран от личен импулс.Омир разкрива едно единствено негово проявление.Оценяван от позицията на нашето време,Терсит изглежда бунтар,но за времето на Омир подобно разбиране на образа е невъзможно ,защото обществото не познава