ПРОТЕКЦИОНИЗЪМ

Това съзнателно провеждана политика за защита на местните производители целяща да гарантира по-добра бизнес среда, ограничаване на конкурентния внос, гарантиране доходите на националните производители. Подкрепа на нови отрасли със стратегическа цел, гарантират се работни места и доход на населението, по този начин се намаляват социалните разходи. Протекционизмът струва скъпо на държавата, защото се създават изкуствено отрасли. Подобна политика води до задържане на икономическия растеж поради разходите за това.

Нововъзникнал отрасъл отрасли, притежаващи потенциални сравнителни предимства, които при развитието на вътрешния пазар биха реализирали икономии от мащаба.

Вътрешни производствени субсидии относително намаляване на производствените разходи в съответния отрасъл за сметка на разходната част на държавния бюджет.

Жизнен стандарт концепция, свързва с възможността да се потребява по дадена обществена крива на безразличие.

Цена на протекционизма реална загуба на нетно благосъстояние поради неефективност на производството и смущения в модела на потребление, които произтичат от налагането на митото.

Импортозаместващ тип икономически растеж модел на икономически растеж, предвиждащ ускорено развитие на отраслите, произвеждащи стоки, заместители на вноса.

II РАЗДЕЛ: ВАЛУТНИ И КАПИТАЛОВИ ПАЗАРИ.

1. МЕЖДУНАРОДЕН ВАЛУТЕН ПАЗАР

Валутния пазар е място, на което се осъществява среща между купувачи и продавачи на специфична стока, при което при съвпадението на продаването и купуването се формира равновесна цена наречена валутен курс. Той е отношението, в което една парична единица са разменя с друга на международния валутен пазар. Валутния пазар е нормален пазар, при който стоката е валутата. Той обслужва търговията със стоки и услуги. Валутен пазар има, защото има пазар на стоки. Всяка промяна в параметрите на международната търговия водещи в промени на стоки и услуги, води до промяна на търсенето и предлагането на валута.

Нива на валутните пазари:

• Първо ниво търговия на едро, при която контрагенти при валутната сделка са централната банка и системата от търговски банки. Това е нивото, в което централната банка има най-голяма възможност да регулира валутния курс.