Пространно житие на Св. Методий

(анализ на въведението)

Предполага се, че пространното житие на Методий е възникнало през първото десетилетие след идването на Кирило-Методиевите ученици в България. Текстът на житието има строга и скромна риторична форма. В центъра на описанието, според агиографските канони, е дейността на Методий като архиепископ и радетел за християнската вяра, което се обяснява с особенността на пространното житие, представляващо средновековно повествование, което има възпитателна функция и сочи на християните достойни примери за подражание. То принадлежи на продуктивните жанрове и официалната извънкултова литература. Въпреки неопределения му обем, основен композиционен белег е триделното структуриране на текста увод, изложение, заключение. Всеки житиен увод, според Рикардо Пикио, съдържа основния библейски тематичен ключ към творбата. В изложението се представя последователно животът на агиогероя от раждането до смъртта му. Заключителната част е кратка и съдържа молитва или разказ за чудеса. В пространното житие на Методий, заключението е съвсем кратко (съдържа молитва към светеца).

Само за сравнение, заключителните думи в житието на Кирил не са обособени като композиционна единица само са споменати дискусиите около погребването на Кирил и последвалите чудеса. Липсата на заключения науката обяснява с ползването на модел от по-ранен етап на жанровото развитие.

Другата причина за липсата на обемна заключителна част е, че житията са писани скоро след смъртта на светците, преди мощите да са предизвикали чудеса, които да бъдат описани и да свидетелстват за чудотворната божествена сила. Други подобни особености се забелязват и в изложението на методиевото житие, разделено на две части времето от раждането на Методий до смъртта на Кирил и самостоятелната дейност на по-големия брат. Първият дял е значително сбит, особено в разказа за ранните му години. Това композиционно различие вероятно се дължи на непознаването на този пероид от страна на агиографа или се обяснява с лаконичния, правдив и прост начин на излагане на фактите от страна на житиеписеца.

Уводът на ЖМ започва с прослава на Бог и неговите три ипостаси (същности), които всеки праведен християнин трябва да слави в Света Троица. Това е засвидетелствано верую на Кирил и брат му Методий (Написание о правeй вeрe), в противовес на въвежданата по тяхно време на Запад ерес за произхода на Св. Дух и от Сина (Филиокве), която изопачава самия догмат за Св. Троица. Важен момент е и числовата символика, която се открива още в първите редове на житието. Обвързана е с цифрата 3 трисвети гласове, Троица, три ипостаси, три лица. Числата имат сакрална роля, залягат в основата на структурирането на религиозните произведения (при житието има триделна структура), като 3 е сред най-популярните свещени библейски числа. В християнската религия е разпространено трикратното благославяне или отричане от Сатаната, трикратно потапяне в купела при кръщение. Смята се, че в човешкия живот има три степени и че човешката душа се състои от три съставки. Изобщо, тройката е ключова за християнската писмена и културна традиция, където се появява символизира Божия промисъл, служи за прослава на героя, който е верен на Светата Троица, или за прослава на самата Троица. В по-абстрактен план, сакралните числа представляват едно ритуално освещаване на творбата.

При излагането на увода е запазен принципът пространните жития да проследяват цялата човешка история от Библейското сътворение до раждането на светеца, което се открива и в увода на Житието на Методий (ЖМ). Съществена особеност на въведението е, че то носи характерните белези, обвързващи агиогероя със собственото му място в йерархията. С други думи, въведението на ЖМ представя всички премъдри и почитани библейски предтечи, учители, водачи и последователи на Христовото учение, между които се нарежда и Методий, според думите на агиографа ...на едни от тях той беше равен, от други беше малко по-малък, а от трети беше по-голям, като надмина прославилите се със слово с дела, а прославилите се с дела със слово..

Уводът на житието заема около една четвърт от неговия общ обем, което кара някои изследователи да предположат, че той е писан отделно и дори, че е част от Изповеданието на вярата, което Методий, като новоръкоположен архиепископ, е трябвало да произнесе при получаването на висшия архиерейски сан. Аргумент срещу тази теза е съществуващата композиционна рамка на житието финалните изречения на увода и изложението съвпадат (...който беше всичко за всички, за да спечели всички.). Своеобразната рамка на житието е указана като цитат от Новия завет, (I Кор. 9:22), от посланието на Апостол Павел към Коринтяните. В IX глава на посланието се обосновават задълженията и правата на проповедника на Евангелието, а приведеният цитат е