Пространно житие на Константи-Кирил Философ агиографска идеализация

Огромният принос на Константи-Кирил Философ за създаването и утвърждаването на славянската писменост поражда свято преклонение пред неговата личност. Най-всестранно и най-достоверно образът на великия славянски просветител е пресъздаден в Пространно житие на Константин-Кирил Философ. Неговият автор (предполага се Климент Охридски) е бил не само проникнат от висока почит и любов към Първоучителя, но и явно е познавал отблизо делото му. Освен това в житието са включени и спомени от брата на Константин архиепископ Методий. Така че като агиографски жанр житието, следвайки принципа на идеализацията, характерен за този тип литература, същевременно се основава и на много достоверни факти от живота и дейността на Константин Философ.

Изпълнявайки художествените изисквания за обект на агиографска творба, тоест изискването той да бъде представен чрез изключителни дела и подвизи, подобно на старозаветните и новозаветните герои, образът на Константин в Пространното житие е идеализиран и библеизиран. Основен изоброзителен принцип при изграждането му е агиографската идеализация. Още в самото начало писателят подчертава, че учителят Кирил е богоизбран и специално изпратен от милостивия Бог да изпълни велика мисия сред славяните да ги просвети и насочи в светлината на божиите заповеди. Светостта на героя е статично качество, дадено му по рождение и утвърдено чрез богоугодни деяния. Идеалният образ на Първоапостола се изгражда постепенно в целия текст.

Константин е дете на блогочестиви и знатни родители. Баща му Лъв, е не само благороден и богат, но и праведен като библейския Йов. В текста е упоменато, че Константин е седмото дете в семейството. По този начин авторът е направил препратка към символното значение на числото седем. Така образът на Свети Кирил придобива значението на медиатор между хората и Бога. Чрез опознаването на сътвореното от него и подражавайки му обикновеният човек може да се докосне до божествената сила. Чрез алегорично описаните епизоди, разказващи за детските години на Константин Философ, е разкрита неговата богоизбраност. Първоапостолът не е сукал от дойката, а от майка си, за да бъде по божия промисъл добра издънка от добър корен, отхранена от чисто мляко.

На седмата си година героят сънува алегоричен сън, който ознаменува неговия избор в живота между посочените от градоначалника момичета, за съпруга той избира най-красивата София, тоест мъдростта. Родителите подкрепят този нравствен избор на сина си, като го съветват Премъдростта завинаги да бъде негова сестра, защото тя ще го избави от много беди.

Константин е обгърнат с ореола на изключителността още когато се говори за произхода и детските му години. Иносказателният смисъл на тези епизоди се разкрива чрез осмислянето на христрянската символика и евангелистките текстове. Всемогъщият и спаведлив Бог се грижи за духовното израстване на светеца и отрано го отклонява от празната суета на материалния свят.

Изключителността на Константин от детските му години се проявавя и в учението. След като изгубва сокола си, той решава повече да не прохосва дните си. Така още от ранна детска възраст се отдава на науката. В Цариград в Магнаурската школа Константин изучава граматика, геометрия, Омир, а като ученик на големите византийски средновековни учени Лъв и Фотий диалектиката, всички философски науки, реторика, аритметика, астрономия, словестност и елинските изкуства.