Пространно житие на Кирил

Житието като жанр на старобълг. л-ра жудожествено интерпретира живота на праведен християнин, канонизиран от църквата за светец след смъртта му. Житиеписецът доказва светостта в деянията на героя приживе чрез идеализация на образа му и го превръща в икона, художествен образец за подражание. Първото оригинално произведение, написано на старобълг. език,чийто автор е неизвестен е пространно житие на Кирил. То е първият худ. източник, от който се черпят данни за реална историческа личност, сложила началото на свято дело-създаването на славянската писменост. Константин-Кирил става апостол на знанието и мъдростта, а делото му е апостолски тип. Подобно на библейския апостол Св.Павел и К-К вярва в пречистващата сила на знанието, чиято мъдрост се дава от Бога. Константин, наречен Кирил има апостолски дар да убеждава хората и да просветлява техните души.

Житието започва с задължителната за жанра експозиция, съдържаща данни за произхода и семейството на героя. Агиографът акцентира в/у славянския произход на Константин и ранно проявения му интерес към знание и наука. Божествената предопределеност на личната съдба на малкия Константин се открива в сасралния смисъл на божественото число7-той е седмото дете в семейството, на седем години има пророчески сън, който предопределя апостолската му мисия-избира за своя съпруга София,т.е. Премъдростта на Божието слово. Той е предопределен за високи духовни дела. Мисията му е свята.

Същинското изложение представлява апостолските деяния на героя, които са подкрепени от Бога. Той му вдъхва чудодейни сили за духовна издръжливост.Героят е поставен пред реален житейски проблем липса на вода в пустинята. Този битов проблем откроява символът на вярата към непреодолима жажда на душата. Божествената подкрепа ще стори чудо, за да напой с нови духовни сили изпадналия в беда славянски просветител. В душата му се появява желание за молитва, за разговор с Бога и молитвата му е чута. Бог изпраща чудодейна помощ-горчивата вода се превръща в сладка.

Апостолските деяния на просветителите и учителя Кирил са свързани с три основни мисли, които отвеждат Философа при сарацините, хазарите и великоморавците. Навсякъде К.-К. защитава славянската просветна кауза с духовния блясък на ораторското си слово, което отразява вярата в Христа.

Пространното житие на Кирил е вълнуващ разказ за живота на действително талантлив човек, посветил се на светлата бъднина на току-що покръстения славянски народ. Житийният образ на К.-К. е едновременно земен, жив, исторически достоверен и уподобен на библейски прототипни образи- със свети Павел и със Спасителя-Исус Христос. Поведението му е изключително. Възможностите му също. Той е и като всички хора- земен, смъртен и различен като човешка съдба. Натрупаните знания дават възможност на К.Ф. храбро да защитава християнските истини по време на публични диспути.

Още в спора с патриарх Анис, защитник на законоборческата ерес проличава изключителната начетеност и съобразителност на младия Константин. Неговият остър ум находчивост и полемичен дар проличават и в успешните му мисли сред сарацини и хазари и привлича много нови привърженици на христовата вяра.

През целия си живот К.-К. събира знания- По време на мисията си в Хирон задълбочено изучава еврейския език и открива емоциите на някогашния римски папа Климент, написва и житие за него.

Всички тези успехи на К.-К.Ф. дават основание на византийския император да възложи на него и на брат му нова и отговорна мисия във Великоморавия. За целта двамата братя създават славянската азбука и превеждат най- потребните богослужебни книги. Божествено прозрение извиква в съзнанието на философа графиката на глаголическото писмо, докато се моли.