Пейо Яворов

Прости!

Тежи ми погледът прощален,

изпълнен с укор и тъга -

и вехна, крея аз печален с

еднички спомени сега...

Не бяхме си ръка подали,

не бяхме разменили реч -

сърцата бяха се разбрали,

сърцата знаеха се веч.

И щастие възможно беше,

възможно беше - не мечта!

Самичък бог над нази бдеше...

А днес - най-черна самота.

Последен път... минути бързи...

Пред мене облак се изви.

Прострях ръце, пороних сълзи,

извиках... късно бе, уви!

Виновен съм. И оскърбена,

към мене яд ли сетиш ти,

о, знай - добре си отмъстена,

душа невинна, - и прости!