Прослава на родолюбието и жаждата за свобода в откъса от разказа Дядо Йоцо гледа на Иван Вазов

Вазов е един от най-значимите за българската литература писатели, поети и драматурзи. Той развива активна творческа дейност в съдбовните за българския народ години след Освобождението, поставя основите на литературата ни, разширява кръгозора на читателите и радее за прогреса на нацията ни. В неговото творчество се отразяват както борбата за свобода, така и упадъка на идеалите и утаяването на страстите. Падането на робските окови води до много промени в обществения строй, но какво се променя в живота на обикновения човек на село, там, където живее голямата част от населението? Осъзнават ли хората свободата или остават слепи за силата и подвига на народа ни? Проблемът за националното самоосъзнаване във времето на духовна криза засяга патриархът на българската литература в разказа Дядо Йоцо гледа.

Главният герой на разказа, дядо Йоцо е слепец, той е виждал само робството и живее в уединен, неприветлив край. Той не вижда промяна в живота на съселяните си, но е способен да оцени и малкото, което научава за свободата. Йоцо вижда отвъд делничното вижда напредъка, българщината по-добре от слепите за промяната виждащи. Националната идея продължава да живее в мъдрия старец, сякаш замръзнал в мрака на нерадостното робско време, съхранявайки възрожденските идеали. Българският администратор, войникът, железницата всичко това са неща нови и, което е по-важно български, символи на прогреса на народа ни, причини за гордост и възхищение.

Дядо Йоцо е загубил зрението си, преди България да бъде освободена. Промени в битов план не са настъпили всички живеят така, както и преди:

Все същите хора, със същите страсти, неволи и сиромашия, както и преди.

Слепецът усеща промените, той знае, че Няма турци вече, т.е. основната заплаха за свободното съществуване на българите е премахната, старият душманин на народа ни няма да дойде, за да коли и беси. Това прави ли хората свободни? Не, защото свободата трябва да бъде осъзната. За бившите роби тя е нещо ново и непознато, неразбираемо. Те продължават живота си така, както преди Освобождението и Йоцо не може да открие новото, промененото, българското. Къде е то?

Посещението на началникът в откъса от разказа е първата истинска среща на виждащия слепец с България. За него този български администратор е български паша, т.е. асоциацията с турските началници е неизбежна. За разлика от жестоките отомани обаче, българинът пита приветливо, говори със особения старец усмихнат. Образът на администраторът е откъслечен, но и идеализиран. Дрехата,