Прощаването на Хектор с Андромаха
шеста песен


Шеста песен на "Илияда" на Омир не прави изключение от другите по начина на представяне на събитията. И тук водещи са битките, двубоите между героите, благородство и жестокост се съчетават в действията им, сякаш за да ги о невинят .В сраженията те имат време да разкажат биографията си на противника, за да мотивират гнева или приятелството.Най- силно въздействащи в песента обаче не са сцените на приятелство , а на любовта, октриваща интимния свят на човека и смисъла да живееш.Не любовта , не съдържанието на влюбеното състояние се е изменило някога, а това което е около любовта.Дори могъщия Агамемнон ще бъде увлечен по пленницата си Хризеида , а богоравния Ахил ще плаче при раздялата си с Бризеида. Хектор не е по различен от тях , но чувствителността му е по изострена , защото е застрашено семейството му и за него е изключетелно болезнена представата , че любимата и детето , след неговата смърт могат да станат пленници
Омир представя връщането на Хектор в дома при Андромаха и Астинакс не като породено от мъката и влечението на героя към близките на сърцето му , а като мисия , която той трябва да изпълни. Хектор съветва майка си Хекуба да принесе жертви на богинята Атина . Хектор е отговорен първо за битката и иска да покаже на троянци че е дошъл в града, не за да се сбогува с Андромаха, а за да измоли благоволението на боговете. Чрез Хектор се изразява не само личната болка на човека към семейството - в неговите действия и образ е съсредоточена о нази огромна тъгa , която имат троянци по своите домове и семейства
Ужасът на битките и кървавият им безпорядък е сменен с гледките от прекрасния дом на Прuям, напомнящ за един отминал хармоничен живот .Хектор обаче няма нагласата да бленува за тази красота , той трябва да мисли как да я защити .Ето защто вождът не приема поведението на брат си Парис,който предпочита тихите покои и компанията на красивата Елена пред рисковете и кръвопролитията на битките .В конфликта между братята разбираме , че любовта към героите не може да се породи вън от представите за тяхната мъжественост . Любовта е начин за възвеличаване , а не за наслаждение в домашните покои . Героят , който предпочита любовните ласки на жената пред славата на боя , е презрян от всички и най- вече от своята любима .Красивата Елена кълне съдбата си не само защото е предизвикала войната , защото съпругътй е недостоен страхливец , намерил убежище в покоитей ."Щом боговете решиха такива беди да настъпят ,/нежна съпруга да станех поне на герои благороден,/ който да чувства хулите хорски,/ обидни думи./ Днес малодушен еПарис , такъв ще остане и после,/ вярвам обаче ,че той ще получи за всичко отплата ".Можем да кажем че това е най-тъжната част от цялото омирово произведение , защото виновниците за войната се оказват недостойни за жертвите , давани в името на тяхната любов .Изгубен е романтичният жест , очарованието на чувствата и клетвите в името на обичта звучат вече като клетви на омраза.
Прозорливият Омир е предпочел обаче тази сцена да остане в сянка ,почти незабелижима в общия поток на разказа , защото поетът се стреми да възвеличава , а не да развенчава.Дори героятму Хектор не е впечатлен толкова от думите на Елена ,те не пораждат в него гняв , а по скоро го връщат към мислите му за неговото семействоПарис и Елена вече са чужди един на друг , а