Петко Славейков

Промяна

Тъжен съм сега... напразно

вий за туй гълчите мен,

аз бях весел с сърце ясно,

като слънце в младий ден.

Драга бе на мен зорница,

тихий чучур на лъка,

в тъмний вечер глас от птица

и прохладна ведринка.

Любях, що е сърцу мило,

ако злий разсъдък спи,

но ми либе изменило

и сърце ми не търпи.

Сичко мина и напразно

диря миналите дни.

Ясно небо ми ужасно,

драги - нощни тъмнини.

Мили - облаци бухлати,

ако силен дъжд ручи,

ако вятърът крилати

прах развява и бучи.