Промишленото производство – главен замърсител на околната среда
За периода 1980/1990 г. добивната промишленост заема 5 – 8% в производството на промишлената продукция, а преработващата – 92 – 95%. Това съотношение се оформя благодарение на изпреварващите темпове в развитието на добивната промишленост, които се дължат както на ограничените суровинно-енергийни ресурси на страната, химизацията, електрификацията на производството, така и на необвързаността на създаваните производства с необходимите суровини и горива. Поради това много често необходимите за промишлените производства суровини и материали се осигуряват чрез внос от други страни. Почти цялото количество от необходимия нефт, природен газ, желязна руда, специални стомани химикали и други се внасят. Изградената индустрия в голяма степен е зависима от вноса на суровини горива и полуфабрикати.
Участието на България в СИВ до 1989 г. й осигуряваше необходимите суровини и горива чрез внос от други социалистически страни срещу износ на някои стоки (електро и мотокари, хранителни стоки и др.). това сътрудничество от една страна осигуряваше пазари, а от друга страна създаваше условия на много предприятия да произвеждат некачествена и скъпа продукция и да съществуват за сметка на държавния бюджет. Много суровини и полуфабрикати имаха премии, субсидии, дотации от държавния бюджет, което поставяше някои производители нереално в по-благоприятни позиции.
Установеното съотношение на добивни и преработващи отрасли предполага влагането на големи количества суровини и материали за преработка в производството и висока материалоемкост на промишлената продукция.
Неравномерно разположение на промишлените производства по територията на страната