Прометей

Есхил е наричан ''баща'' на трагедията и го нареждат до Софокъл и Еврипид.Героите му са величествени,проблемите в произведенията му-световни и засягащи съществуването на човечеството изобщо.В тази трагедия величествения герой е Прометей,който се жертва за спасението на човечеството.Най-старата версия на мита за Прометей намираме в Хезиодовия разказ,в който Прометей е представен като хитрец,който успял да измами дори и Зевс и взел за себе си най-добрите части от жертвеното животно.Есхил осмислил художесвено примитивния мит.Той изоставил Хезиодовата идея за хитростта на Прометей и създал триология за благодетеля на хората,който в тяхно име понасял най-страшни страдания.

Чрез Есхиловата трагедия Прометей се превръща в символ на човеколюбието и същевременно с това е представен като своеобразен борец срещу тиранията и деспотизма.Прометей е изпълнен с любов към хората,най-високо от всички ценности на света той поставя човешкия живот и зачитането на човешкото достойнство.Титанът разгневява върховния бог Зевс с делата си,но спасява човечеството от гибел и с готовност приема жестокото наказание.Трогателна е саможертвата на Прометей за слабите ''еднодневки'',но именно тази саможертва го възвисява.

Прометей със страст защитава човека,за него се обрича на потресаващи мъчения.Той открива дълбокия смисъл на хората,затова ги приема без колебание и действа с цялата смелост и дързост на своето божествено същество.Прометей извежда хората от състояние на крайна безпомощност,като ги научава на строителство и дърводелство.Дарява ги със знания и просвета-измисля им буквите,научава ги как да създават изкуство.Показал им е как да опитомяват животни,как да плават с кораби в морето,как да се лекуват и да тълкуват пророчества.Символ на всички тези знания е огънят.Той е бил достояние на боговете,но след саможертвата на Прометей,хората са успяли да направят живота си по-добър.

Героят се жертва за слабите и беззащитни хора.Той знае че ще бъде наказан,но ще спаси човечеството,което е по-важно за него.В тази саможертва е величествения трагизъм на героя.Той се превръща в символ на борец против боговете и защитник на хората.

Прометей страда,но е силен,защото го крепи това,че знае тайната за бъдещето на Зевс:

Но от мене,от мене,макар че сега

Съм потънал в позор и търпя железа,

Ще почувства нужда блажения цар

Съзаклятния план да разкрия!Че той

Ще отнеме от него и скиптър,и чест.

И тогава с подкупваща медена реч

Той не ще ме измами,не ще ме сломи

Със заплахи,и няма за тайния план

Да му кажа додето не паднат от мен

Тия хищни вериги и той не плати,

Както трябва за моите мъки.

Това му дава сила равна на тази на царят на боговете.Зевс има сила и власт,но не може да я използва срещу Прометей заради тази тайна,от която зависи собственото му бъдеще.Така основният конфликт в трагедията става между равни.Всеки има сила да унищожи другия,но така би унищожил и самия себе си.

Есхиловият Зевс,който чрез страдания води човечеството към истината,се е превърнал в жалък тиранин,чийто произвол не знае предел.Чертите на Зевс се представят чрез слугите му.

Прометей не реагира с представителите на Зевсовата власт така както се отнася със Зевс.С Власт и Сила той не разговаря-те са слепи оръдия,проявяват личен почит и воля само там където е нужно да проявяват жестокост.Есхил оценява мълчанието му като израз на героично държание.

Иначе се отнася Прометей към Океан.Океан е бил съратник на Прометей срещу олимпийците,а после благоразумно забравя и става Зевсов приятел.Прометей се отнася към него с неизенна презрителна ирония.Не забравя да подчертае практичността на Океан,която той нарича просто опитност:

Но ти не си неопитен,съветът ти