Прометей - благодетелят на човечеството

Древногръцката митология изобилства от митове, свързани с подвизите на приказно силни и смели герои. Хората са се прехласвали пред тяхната мощ. Минавали векове и времето изтрило спомена за много от тях. Името на един обаче останало завинаги като част от човешката история. Титанът Прометей дарил огъна на хората. Той извършил подвиг, който заплатил с векове ужасни страдания. Неговото име от древността до днес се свързва с човешкия прогрес. Със своето дело Прометей спасил човешкия род от гибел. Огънят, който той дарил на хората, пробудил съзидателните сили и дал тласък на напредъка. С напредъка на цивилизацията Прометей се превърнал в символ на човеколюбието и прогреса. Неговият подвиг го превръща в благодетел на човечеството.

Според античните представи човекът възникнал щастлив от боговете, но след това нямало кой да го поддържа, да му създава условия, да бъде опора за неговото съществуване. Човешкият живот останал в мрака на незнанието, светът - в хаоса. Божествените закони на съществуването определят на хората да бъдат еднодневки, те не притежават безсмъртието на боговете. Човешкият род тънел в мизерия, глад и болести. Зевс, недоволен от несъвършенството на своето творение, пожелал да го унищожи. Тогава се появил Прометей, който се противопоставил на това решение. Той дал на хората огъня и ги избавил от гибел, въпреки че знаел за трагичните последствия, които го очакват. Есхил пресъздава древния мит за Прометей в своята трагедия, като предава на титана качества, които го превръщат в истински благодетел на човечеството.

Като всички хора в древността Есхил вярва, че съдбата е предопределена, но за него това не означава безсилие. Чрез своя герой той доказва, че въпреки предопределението на съдбата вечен остава порива към свобода, винаги може да се прояви героизъм, винаги има място за саможертва. Прометей знае съдбата си и въпреки това избира пред спокойното безлично съществуване бурния живот, изпълнен с трудности, но и със слава. Този избор съчетава в образа му трагизъм и величие. Благодетелят на човечеството е горда и непреклонна личност, която стои над всякакви колебания и противоречия. Той е неспособен на компромис и примирение.

В Пролога се разкрива основния драматичен конфликт между Зевс и Прометей. Става ясна причината за враждата между тях. Прометей утвърждава човека такъв, какъвто е и се бори за неговото развитие и прогрес. Зевс иска да унищожи човечеството и прилага несправедливо чрез насилие. Есхил изобразява величествения конфликт като сблъсък на две личности с различен характер, с различно отношение към хората, към правдата и прогреса.

Величав е образът на титана, единствен дръзнал да се противопостави на волята на Зевс. В момента на приковаването той демонстрира твърдост и непреклонност. Става ясна и неговата трагична вина. Прометей сам е помогнал на Зевс да установи своята власт, с помощта, на която сега го наказва. Титанът е разочарован от новия ред, защото този ред е също толкова несправедлив към хората, колкото и стария. Справедлив и горд по природа, Прометей не може да се примири с неправдата. Той намира пътища да даде на хората умения, чрез които да избягнат злото. Титанът духовно създава човека, стреми се да насърчи мисълта му.