Промените в труда, предизвикани от въздействието на глобализацията

Съвременната глобална промяна на използваните технологии протича с много бързи темпове. Международният опит показва, че именно тя е в основата на съвременните държавни и междудържавни стратегии и политики за обществено развитие. Те се основават на качествените промени в човешкото мислене. В условията на глобалната технологична промяна все повече скоростта, механизмите и пътищата за разпространение на новите технологии са тези, които определят икономическия растеж и основния акцент на държавната политика в напредналите страни.

Политикоикономичесият подход при изследване на технологичната промяна разглежда технологията като отношение между хората в производствения процес. Признава се водещата роля на производството в развитието на обществото. Но идеята за огромните производствени възможности, откриващи се с автоматизацията, се допълва с опасенията от съпровождащата ги масова безработица и необходимостта от нова форма на активна държавна намеса в икономиката и обществото с цел ускоряване на социалните преобразувания. Със своята скорост глобалната технологична промяна оказва бързо преобразуващо въздействие върху развитието на обществото.

Съвременната глобализация поставя началото на окончателното отмиране на капитализма, изчезването му като общественоикономическа система. Тя е процес на излизане от локалното, местното; на създаване на нови връзки и комуникации с външния свят и превръщането му в свой свят; на преодоляване на националното, на разстоянията; на нарастване на обобществяването на труда, производството и културата, на размяната и на икономиката; на създаване и спазване на общи правила на търговия, на поведение и т.н. Социалното развитие винаги е силно противоречив процес. Разнообразието, породено от различни култури, традиции, особености на бита, географията, е и ще бъде един от най-важните източници на развитие на човешкия интелект.

Основните характеристики на съвременната глобализация са засилената автоматизация, както и намаляването на непосредствения труд в производството. Рязко намалява участието на труда в сферата на материалното производство. През 1869 г. 40% от БВП на САЩ се създават в селското стопанство, в което са заети 60% от работната сила. През 1991 г. в този отрасъл се създава само1.4% от БВП, а ангажираната работна сила е 1.9%. Аналогични процеси настъпват и в Англия, Франция, Германия и др. Въпреки намаляването на ролята на непосредствено ангажирания труд, неговата производителност, както и добивите нарастват изключително бързо и през 90-те години един час труд на американския фермер дава близо 400кг пшеница. Промишлената продукция през 1973 г. е произведена в същия обем, а през 1988 г. само с една пета от работниците. Това означава, че за 15 години от веки пет работника 4 са станали излишни. В началото на века БВП на страната се е създавал главно в промишлеността 80%. Сега в САЩ въпреки икономическия подем, в който се намират, в този отрасъл са заети по-малко от 15%, а в услугите повече от 75% от общата работна сила.

През XX век настъпват много промени в работното време и социалния статут на работническата класа. През 1914 г. средната продължителност на