Христо Ботев

Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори

В преминалият брой на вестникът си ние бутнахме такава една струна от

Возточният вопрос, на която звукът може би неприятно да звучи в ушите на някои

и други наши пламенни конфедератисти, но ние направихме това из убеждение, че

при сичкото свое безотрадно положение нашият народ притежава доволно нравствени

и материални сили, за да излезе сам на политическата сцена на Балканският

полуостров и да премери силите си със силите на издихайщият турски деспотизъм.

Право ли е това наше убеждение или не, ние оставяме да решат оние близки бъдъщи

събития, които се приготовляват в животът на нашият народ, и ще да преминем на

оная мощна и високогласовита струна, на която от няколко време насам свирят

своите патриотически песни по-голямата част от славянските либерални политици и

патриоти. Но преди да дойдем до тая струна, ние сме длъжни да се прислушаме в

мотивите на нейните песни и да видиме какво тие говорят на умът и на сърцето на

нашият не твърде музикален в това отношение народ.

Ясно и твърде естествено нещо е, че падението на отдавна вече приготвената за

смърт Турция зависи както от нейната неизлечима органическа болест, така и от

оние млади, чисти и съвременни човечески сили, които са изявили вече своето

съществувание в средата на славянският юг и които не ще могат да пристъпят нито

една крачка напред, ако не тласнат изгнилата и разкапаната вече Турция в гробът

на нейният страшно-заразителен деспотизъм. Но не съвсем ясни и естествени са

направленията на тие сили и не съвсем ясни и естествени са стремленията на

народите в тоя юг! Само по себе си се разбира, че за да се ускори смъртта на

Турция и за да се осигури напълно животът и развитието на поробените от нея

племена, то е необходимо нухно, щото силите на тие племена да бъдат събрани в

едно цяло и сичката тяхна деятелност да бъде устремлена към една обща и

определена историческа цел. Но какво виждаме ние? Ние виждаме, че ако

проповедниците на южнославянският съюз или, по-правилно да кажем, строителите

на дунавската конфедерация и да са изказали вече своята последня дума за

начинът, по който тряба да се осъществят техните разумни човечески идеи, то

народите, които са повикани да съставят тоя съюз или тая конфедерация, и досега

още не са усвоили, като-речи, нищо от тие идеи, и до днес още не са пристъпили