Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори
| Христо Ботев | 2009-12-02 | 95 сваляния |
Христо Ботев
Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори
В преминалият брой на вестникът си ние бутнахме такава една струна от
Возточният вопрос, на която звукът може би неприятно да звучи в ушите на някои
и други наши пламенни конфедератисти, но ние направихме това из убеждение, че
при сичкото свое безотрадно положение нашият народ притежава доволно нравствени
и материални сили, за да излезе сам на политическата сцена на Балканският
полуостров и да премери силите си със силите на издихайщият турски деспотизъм.
Право ли е това наше убеждение или не, ние оставяме да решат оние близки бъдъщи
събития, които се приготовляват в животът на нашият народ, и ще да преминем на
оная мощна и високогласовита струна, на която от няколко време насам свирят
своите патриотически песни по-голямата част от славянските либерални политици и
патриоти. Но преди да дойдем до тая струна, ние сме длъжни да се прислушаме в
мотивите на нейните песни и да видиме какво тие говорят на умът и на сърцето на
нашият не твърде музикален в това отношение народ.
Ясно и твърде естествено нещо е, че падението на отдавна вече приготвената за
смърт Турция зависи както от нейната неизлечима органическа болест, така и от
оние млади, чисти и съвременни човечески сили, които са изявили вече своето
съществувание в средата на славянският юг и които не ще могат да пристъпят нито
една крачка напред, ако не тласнат изгнилата и разкапаната вече Турция в гробът
на нейният страшно-заразителен деспотизъм. Но не съвсем ясни и естествени са
направленията на тие сили и не съвсем ясни и естествени са стремленията на
народите в тоя юг! Само по себе си се разбира, че за да се ускори смъртта на
Турция и за да се осигури напълно животът и развитието на поробените от нея
племена, то е необходимо нухно, щото силите на тие племена да бъдат събрани в
едно цяло и сичката тяхна деятелност да бъде устремлена към една обща и
определена историческа цел. Но какво виждаме ние? Ние виждаме, че ако
проповедниците на южнославянският съюз или, по-правилно да кажем, строителите
на дунавската конфедерация и да са изказали вече своята последня дума за
начинът, по който тряба да се осъществят техните разумни човечески идеи, то
народите, които са повикани да съставят тоя съюз или тая конфедерация, и досега
още не са усвоили, като-речи, нищо от тие идеи, и до днес още не са пристъпили
Тагове от реферата: еменнит, христ, свобода, преминаият











