Пролетна измама
| Елин Пелин | 2009-12-02 | 203 сваляния |
Елин Пелин
Пролетна измама
Рано в света неделя отец Игнатий се метна на своето пъргаво врано конче,
прекръсти се, излезе из широките манастирски порти и се спусна надолу към
полето да обиде ниви и ливади.
Зад сините планини на изток, из едно море от светлина и слава, се показваше
пламналото лице на майското слънце и събуденото зелено поле широко и весело се
къпеше в лъчите му и празнуваше. Навсякъде миришеше на пролет, на зеленина, на
вретенила ръж, на цъфнали овошки. Нейде се обаждаше гугутка, по отрупаните с
цвят сливаци бръмчеха пчели. По синурите подвикваше пъдпъдък, по трънаците
любовно се боричкаха немирни врабчета, вдигаха се на облаци и с цвъркот
изчезваха над зелените нивя. Сърцето на пролетта биеше усилено, бързо и новият
живот над земята трескаво се готвеше дя използува хубавия ден. От близкото село
се носеше набожен ек на камбана и приятно трептеше в пресния сутрешен въздух.
Всичко това радваше отец Игнатия. Той бодро седеше на кончето си, а то вървеше
живо, пръхтеше самодоволно с ноздри и игриво се перчеше. От време на време
ездачът гладеше гиздавата му грива и приятелски му говореше:
-Лука! Лука! Ах ти, Лука!... Драго ли ти е, сине?
Лука разбираше, пръхтеше по-силно и триеше светла грива о ръката на господаря
си.
Отец Игнатий не бе излизал скоро от манастира,та сега напредналата пролет го
увличаше и някак го трогваше. Той се радваше на бухналото в зеленина поле и
лицето му сияеше. Разговаряше с пчелите, които бръмчеха, и с пъстрите
пеперудки, които леко се но сеха над зеленината. Неговото затворено калугерско
сърце бе се разцъфнало от умиление като цвете. Той се озърташе наоколо като
избягал от клетката врабец и гледаше на всички страни, по всички краища тая
зелена картина, тия далечни планини, толкова чисти и тъй рязко откроени в
дълбочините на ясното и лазурно пролетно небе, - гледаше, дишаше, мечтаеше,
тананикаше си весели песнички и сякаш се подмладяваше. Да речеш - подетиняваше,
защото той и така не бе стар.
- Лука! Хей, Лука, драго ли ти е? - потупваше той кончето по гривата.
Тагове от реферата: недел, своет, пъргаво, врано, Пелин, прекръст











