Проклятието на твореца

Творци са всички онези хора, които създават нещо ново. Аз възприемам творческия процес като понятие, което се простира далеч отвъд границите на традиционните изкуства. Творчество са бизнесът и политиката. Науката е творчество. Предприемачеството, рекламата, маркетингът и управлението на човешки ресурси също са творчество. Или поне би трябвало да бъдат.

Римляните са използвали термина да твориш политика. Аз им вярвам. На римляните. Има защо да им вярвам. Две хиляди години по-късно живея в общество, изградено върху принципите на правото и държавността, които те някога са сътворили.

Кое отличава твореца от обикновения човек?

Не можем да кажем, че е външният вид, тъй като веднага се сещам за десетина грозни и десетина приятни за окото, световно признати творци (и творкини). Не можем да кажем, че семейното положение, произходът, богатството, славата или властта са определящи за твореца, тъй като творчеството вирее еднакво добре както в кралския дворец, така и в задните улички на гетото. Историята на изкуството познава много велики имена, които приживе са били замервани с пачки от царе, папи и патрираси, но познава и много други, които са умрели в бедност, недочакали своето признание.

Тогава може би е интелектът? Ппонеже към днешна дата човечеството признава само една скала за измерване на интелекта - логическата, с прискърбие мога да съобщя, че повечето творци художници, артисти, скулптори, трудно могат да се похвалят с високо IQ. По простата причина, че абстрактното мислене им пречи. Все още се спори дали има такова нещо като емоционална интелигентност и дали емпатията и интуицията, примерно, са прояви на интелект. Докато този спор съществува, ще има както умни, така и глупави творци. А повечето ще са глупави. Отидете на някое събиране на МЕНСА, за да видите колко художници-импресионисти има там

Значи интелектът също не е отличителна черта на твореца. Тогава кое?