Чудомир

Произшествие

Щом старата джамия похлупи с тежката си сянка малката му дъсчена барака

и откъм северната й стена заскимтякато захвърлено кученце вечерният

вятър, Дако Гуменият изтръска престилката си, изплю седемте клечки из

устата си, наметна сивата си абичка, заключи и излезе. Като пусна ключа

в левия джоб на потурите си, той се сети,че е скъсан, и веднага го

премести в десния, спря се малко, помисли, помисли и забърза надолу из

чаршията накъм касапниците. Днешната света събота беше щастлива за него.

Два чифта подметки удари през деня, поправи няколко тока и залепи един

пукнат отпред шушон. И всичко - платено в брой.

- Зъмбак, хей, Зъмбак! Комшу! - провикна се разтреперан, като се намъкна

в касапницата и избърса с ръкав кървавата буза на една телешка глава. -

Имаш ли джигер?

- Имам - пропя на тънко отвътре Зъмбакът.

-Ами цял ли е?

- Цял-целеничък.Небутнат.

- Дай го тука!

Зъмбакът му го претегли, уви го в един вегетариански вестник. Дако го

мушна в пояса си, плати набързо и като замляска с уста и си облиза

единия мустак, заситни-заситни чевръсто и се намъкна отсреща в Ламбовата

кръчма, приклекна до печката и разтвори обятия, сякаш да я прегърне.

Като се постопли, той се надигна, проточи шия към тезгяха и извика:

- Ламбо, шкембе има ли?

- Има, разбира се!

- Ама варено ли е?

- То се знае! Ти тук сурово ял ли си някога?

- Отрежи ми тогава за два лева, ама от дамаря да бъде! Чу ли? Повечко ми

отрежи и капни там... Ти знаеш!

Ламбо му донесе мезето и една половиница вино. Бай Дако приседна на

близката маса, избърса уста с ръкава и почна да гълта дебелите парчета

варено шкембе, които, понеже нямаше в устата си два зъба да се срещат,

се превъртяваха веднъж-дваж из устата му, плъзгаха се цели почти из

гърлото му и го караха да преглъща тъй, че адамовата му ябълка ту се

покатерваше до небцето, ту се гушкаше в яката на ризата му.

Когато вече беше оплакнал втората половиница и мека топлина лазеше от

петите до темето му, в кръчмата влезе Писан Кольо.

- Ооо... партия! Тука ли си бе? Здрасти!

- А, още едно двайсет! Отгде те господ изпрати? Тъкмо мислех да си ходя!

И като му подаде стол, прибра си цигарите от масата и ги скри в джоба.