ПРОИЗХОД НА КУЛТУРНИТЕ РАСТЕНИЯ

В зората на своето развитие човекът използвал само това, което му предоставяла заобикалящата го природа. Нашите прадеди събирали плодове от различни дървета, зърна от диворастящи видове житни растения, семена от пеперудоцветни, изкопавали са грудки и луковици. Преходът от събиране към отглеждане продължил дълго. Археолозите смятат, че земеделието съществува не по-малко от 10 000 г., а опити за култивиране на растения започват много по-рано преди 40 000 50 000 г. Още тогава жените не само запазвали полезните диви растения, но оскубвали тревата и разкопавали почвата около тях.

Растенията са култивирани по различен начин. Около жилищата на хората попадали семена на диви плодни дървета и храсти и там прораствали. Около селищата имало много разлагащи се отпадъци, сред които се разсипвали семена от житни растения. В тази среда те се развивали по-добре, отколкото в гората или в ливадата. Вероятно това навело прадедите ни на мисълта да отглеждат растения около жилищата си.

Първобитният човек събирал растенията, които се срещали около него: едни видове в Европа и Азия, други в Африка, трети -в Америка. Ето защо на отделните континенти са култивирани различни видове. Голям брой от тях произхождат от Европа, Азия и Африка (от Стария свят). От общо 640 вида най-важни културни растения на земното кълбо около 530 произхождат от Стария свят, като само от Юж. Азия са пренесени около 400 вида. В Африка са култивирани около 50, а Америка е родина на около 100 вида. В Австралия до идването на европейците нямало нито едно културно растение.

През 1920 г. известният съветски учен Н. И. Вавилов създава учението за произхода и еволюцията на културните растения. Според него съществуват 7 главни центъра: 5 в Стария свят (южноазиатски тропичен, източноазиатски,