Думата франчайз е от френски произход и означава както привилегия, така и свобода. В този смисъл, франчайзингът предлага уникална възможност да притежаваш, управляваш и насочваш своя собствен бизнес. Франчайзодателят (франчизорът) притежава правата върху името и търговската марка на бизнеса. Франчайзполучателят (франчизантът) купува правото да използва запазената марка на бизнеса за определен период от време. Методите за навлизане на франчайзинга във външни пазари са много разноообразни, в зависимост от конкретната страна. Те могат да включват : директно лицензиране на индивидуални обекти; смесени дружества; споразумения за развитие на дадена територия; мастър франчайзинг и др. Директното лицензиране е подходящо когато са налице географска близост и икономичско и социално сходство между пазарите. Смесените дружества са удачни при желание за придобиване на имуществени дялове от страна на франчайзодателя. Споразуменията за развитие на дадена територия и мастър франчайзинга са най-популярните методи за навлизане на чужди пазари, тъй като те са свързани с минимални инвестиции, а носят и допълнителни ползи - сътрудничество с действаща фирма с наличен персонал, която е запозната с условията на конкретния пазар и има установени контакти на местно ниво. Независимо от конкретния метод, съществуват някои, характерни за франчайзинга по принцип, позитиви и негативи.
Част от основните преимущества на франчайзинга : А) от гледна точка на франчайзодателя : разрастване на продажбите на стоките и/или услугите на компанията; увеличена база за приток на средства; благосклонен прием в международен мащаб; прехвърляне на скъпоструващи операции (прим. производство, дистрибуция, продажби) на франчайзодателя; освобождаване от някои задължения, като подбор на персонал и директно управление; намален инвестиционен риск. Б) от гледна точка на франчайзполучателя : стабилност и сигурност; съдействие и подкрепа от по-голяма и утвърдена в бранша компания; предимствата от ползването на добре известна търговска марка, разработен пазар и изпитан метод на работа; ниски рекламни разходи; запазване на юридическата независимост.
Сред недостатъците на франчайзинга следва да споменем: АА) за франчайзодателя това са: облагаеми средства; репатриране на средства да франчайзополучателя в съответната страна; икономически различия, които се отразяват на валутните отношения; преобразуване на франчайз системата с цел приспособяването й към страната; итрепретация на концепцията; различия в законодателните системи на страните на контрагентите. ББ) за франчайзполучателя това са: ограничена реализация на собствени идеи, тъй като се оперира с чужда концепция; ограничения ,наложени от франчайз споразумението/договора; първоначалните инвестиции често са доста високи; риск от пренасяне на негативния имидж или бизнес проблемите на франчайзодателя върху франчайзполучателя; конкуренция, т.е. отстъпеното право може и да не е изключително за съотв. територия. От гореизложеното става видно, че все по-популярният напоследък франчайзинг притежава комплексна природа, която изисква сериозен подход и значителни инвестиции на време и ресурси. Освен това, поради спецификата и сложния характер на бизнес взаимоотношенията, уреждани чрез франчайзинг, изключително важно условие за успешното развитие на