Проглас към Евангелието-прослава на Словото

Проглас към Евангелието е творба, писана най-вероятно през 9-ти век от новата ера.Не се знае със сигурност кой е автор на творбата, но най-разпространената теза е, че това е Константин-Кирил Философ. Стихотворението принадлежи към старобългарската декламационна поезия и е признато за едно от най-образцовите творения на старата българска литература.

Основният мотив в тази стихотворна творба е прославата на словото, на неговото могъщество. Точно това означава и самата дума проглас - възвестяване, прогласяване на някаква безспорна, фундаментално значима истина. Тази истина трябва да бъде внушена на всички, оттук и патосът, приповдигнатият тон на стихотворението. Тъй като живеят в греховен свят и са принципно застрашени от силите на злото, хората се нуждаят от истината, от някакво просветление. В този смисъл може да се каже, че словото играе ролята на духовна опора - то подкрепя душите и ги прави устойчиви срещу греха и съблазните. Да се прославя словото, означава да се вярва в неговите спасителни възможности. Затова с такава настоятелност се призовават славяните да слушат и внимават - словото трябва да проникне в сърцата и да ги поведе по пътеките на спасението.

Словото ражда слово, светлината-светлина, а творец и народ чуват гласовете на единната си мисъл за Бога.Словото зазвучава в човека и неговата душа.Той чува светлия глас на своя ум.Открива Бога в себе си,намира път към духовната вселена на своя АЗ.Човекът е в словото и то е в него:

Словото, което кърми човешките души,...което подготвя да познаем Бога.

Двете анафори, глаголната-слушайте!, и именната-Словото!, ясно определят вътрешните условни проекции в движението на поетическото действие, внушаващо, че в светлинатта на словото се срещат гласовете на Бога и на човешкия ум.

Срещнали се в света на словото, творец и слушателска аудитория търсят доказателства за истинността на божественото, отразено в светлината на земната мисъл.С новите си духовни сетива хората чуват гласа на Бога и виждат светлината на словото мъ във всичко земно.Това е новото духовно знание, откриващо пътя към рая и Ада, които са в човека, както и гласът на Бога е в него и в неговото слово.

Словото е светлина и път към божественото чрез прогласената мисъл на земното.Тя е светлина и духовно прозрение:

Както без светлина не ще има радост за окото.

Но мисълта, сътворена от дух и светлина, оставя материална следа чрез гласа на словото, което е тъмен звук, произнесен на чужд език, и светъл