Проглас към Евангилието на Константин-Кирил Философ е едно от първите произведения на старобългарската извънкултова официална поезия, възникнала в началото на IX век. Във времето на утвърждаване на славянското писмено слово, когато на всички народи трябва да се докаже, че славяните вече имат свой език и писменост, на който могат да създават поетически текстове, тази творба има решаваща роля на основоположник на една традиция, продължена с Азбучна молитва на Константин Преславски, За буквите на Черноризец Храбър и тн.

Първата стихотворна творба на славянски език е призвана да възхвали писменото слово. Тази задача се осъществява на всички равнища на текста: чрез съдържанието, разкриващо силата на словото и голотата на безкнижната душа; чрез дълбокия емоционален патос, чиято цел е да приобщи колективния адресат славянското племе към благата вест, че и те вече имат слово; чрез поетическата реализация на идеите посредством градацията на мисли, чувства, понятия, антитези, сравнения и не на последно място чрез потърсената връзка с библейските образи (топоси), носители на святост. Така в едно цяло се сливат християнската идея за Бог като светлина на света и славянската, която носи прозрение за житейстите тайни.

Човекът ще достигне до тях само чрез словото, чиято святост още в началото е внушена чрез топосите за слепите и глухите, то е и дар божи за дясната част. Чрез буквеното слово" може да се преодолее духовния мрак и да се опознае непознаваемото, да се проникне в духовните територии на неведомото - та така да намерите райския живот". Тоя дар" е оръжие срещу преходността на несъвършения земен свят, срещу всичко, което пречи на слънцето на вярата и знанието да стопли семето, което пада на нивата. За поета буквите стават медиатор между човеците и техният творец Господ. Само чрез тях Слепи ще прогледнат, / глухите ще чуят писменото слово и ще компенсират недъга на тъмнината, която толкова години е властвала в душите. Авторът възхвалява словото, което напоява човешките души, подготвя ги и ги разтваря за познанието на Бога. Той страстно защитава и свещеното право на всяко човешко същество да почувства радостта от божия дъжд на буквите".. Словото е очи за душата, за ума, за сърцето, самото то е и зрение, и слух, и живот. То е път за духовно извисяване, защото разкрива красотата на душите", то е ключ към вечността, защото открива божия рий". То ще доближи вярващите християни до божието съвършенство, ще ги извиси нравствено н духовно, ще ги направи по-добри и милосърдни, защото Бог е вяра, надежда и любов.

И Исус е разгласявал своето слово, така и славянският творец възвестява това, което години наред народите чакат. Дошъл е денят да чуят с целия си ум словото, което кърми човешките души и подготвя да познаем Бога. Словото като познание за духа, носещо светлина и радост, е изведено на преден план чрез тройните анафорични определения, които поставят акцент върху слушайте... словото....

Повелителната форма слушайте разкрива силните чувства на книжовника, завладян от силата на това ново сетиво буквите, но и търсения диалог с народа,