Проглас към Евангелието е старобългарска творба,прогласила чрез слово светлия глас на Бога, звучащ в духа и мисълта на българина.

Произведението е плод на ораторски замисъл, реализиран в стихове.Риторичният диспут м/у творец и слушателска аудитория е худ. Двигател в развитието на поетическото действие.

Творецът огласява чрез светлината на своето слово желанието си да открие гласа на христ. Вяра, отразен в библейските текстове на Новия завет, и се обръща към Евангелието.В худ. Пространство на четирите евангелски разказа за живота и деянията на Сина Божи, написани от Матей, Марко, Лука и Йоан, е събрана светлината на Христовото слово за човека и неговото добро.

Библейското слово отразява светлината на Христовата мисъл.Тя е спасение за духа на човешкия род, затова и Евангелието, прогласило светлината на Христов. Слово, е спасение-светлина за душата на новопокръст. Слав. Народ.Човекът търси гласа на Бога.Открива го в поле от светлина, материализирана в звука на библейските пророчески слова:

Както пророците са предрекли,

Христос иде да събере народите,

Защото е светлина на целия тоя свят.

Пронизани от светлината на Христов. Слово, човешките духовни сетива се изпълват със светлия глас на Бога, който звучи с пророческа увереност в повелителната риторика на творческото послание:

А те казаха:Слепите ще прогледнат,глухите....познаят Бога, както трябва.

Гласътна божествената истина е ново знание за човека.Той открива светлина и в дълбините на своя дух.Става част от светлината, нейно духовно въплъщение .Човешката мисъл чува гласа на Бога, превръща го в светлина, за да спаси от тление и мрак красотата на човешкия духовен свят.И творецът оглася духовното пространство на човеш. Съзнание с гласа на словото-светлина, на словото-спасение:

Заради това слушайте, всички славяни,...за онези души, които го приемат.

Словото засиява във вътрешния свят на човека и той намира пътя към себе си, но това е и път към Бога.Преведникът и грешникът откриват божия дар-словото-в просветлените дълбини на човешкото си съзнание.То опрощава безброя грехове и благославя красотата на духа, вслушал се в прогласената светлина на човешкия ум.Мисълта чува гласа на Бога,а той идва от човека, излива се като светлина на ццелия свят в словото, което оглася човешките души.Тоест,гласът на Бога е глас на мисълта.Огласеното духовно битие на мисълта е словото.То е светлина и мрак, грях и святост.To e самият човек,но и прогласена среща м/у земно и божествено.

Словото е в човека.То звучи в него, но умът-тъмен и сляп-не чува слетите, единни гласове на земно и божествено. Заслушан в тъмнината на човешката сляпа душа, творецът единствен чува сред всепоглъщащата тишина звука на прииждаща светлина.И той търси гласа на човешката мисъл със светлината на призивните слова:

Слушайте сега с целия си ум,...защото от Бога дойде. Заглавието пряко насочва към изповедната съ6ност на произведението-то е оригин. Молитва, но идейното му съдуржание го разкрива като светска творба.Това не е молитва, предназначена за култово изпълнение в храм, нито за лично спасение.Измоленият от Бога дар:да ме лъхне с пламенното слово, е за всеобщо духовно преуспяване:

Ето в прави пътда тръгнат всички

Живи в твойта заповед пречистаЧ

Знам, законътдар въздържан.

Затова лирич. Г-й, идентичен с автора, се обръща към христ. Бог-Творед, използвайки разширено обръщение:

Аз се богу моля с тия думи:

Боже,светотворче,що създаде

Видим свят и дивен свят невидим!

През 9в. Христ. Вяра току-що е приета,но в съзнанието на прабългари и славяни все още не са мъртви езическите богове, затова умението да се проповядва християнството с пламенно слово може да бъде постигнато само чрез Свети Дух в сърцето-едно от трите лица на единния Бог: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.

Не за лично спасение, а за всеобщо духовно пречистване се моли авторът: