Проглас към Евангилието е едно от първите произведения на старобългарската извънкултова официална поезия, възникнала в началото на IX век..Във времето на утвърждаване на славянското писмено слово, когато на всички народи трябва да се докаже, че славяните вече имат свой език и писменост, на който могат да създават поетически текстове, тази творба има решаваща роля на основоположник на една традиция, продължена с Азбучна молитва на Константин Преславски, За буквите на Черноризец Храбър и тн.

Първата стихотворна творба на славянски език има призванието да защити и да възхвали писменото слово. Заглавието обобщава идейния замисъл на поетичната творба-прогласяване, възвестяване на духовните дарове от Бога, останали скрити до тогава на славяните. Произведението защитава и сакрализира буквеното слово и доказва по худ. път правото му на съществуване.

ПкЕ обединява най-значимите идеи за своето време-утвърждаването на християнството и разбираемото слово като най-добър път към опознаване на Бог. Изключително умело авторът съчетава аргументи в подкрепа на славянската писменост. По този начин той влиза в пряк диалог с новопокръстените слвяни като се обръща към тях със заповедни гл. форми: Слушайте, цял славянски народе.., Чуйте, всички славяни.. Писателят се обръща към целия славянски род с призива да приемат със сърцата и душите си, да разберат и да повярват в Божието слово.

Авторът създава силно емоционална творба, опирайки се на Библейските текстове. Библейското слово отразява светлината на Христовата мисъл. Тя е спасение за духа на човешкия род, затова и Евангелието, прогласило светлината на Христовото Слово, е спасение-светлина за душата на новопокръстения славянски народ. Символичното единство Христос светлина се явява опозиция на езичеството-мрак и невежество. Чрез антитезите мрак светлина, езичество християнство, невежество знание, творецът изтъква важността и ролята на азбуката и словото за хората. Преходът на народа към християнството е преход към знанието.Стремежът към светлината е стремеж към Бога. Перифразирайки цитат от Евангелие на Матей, авторът доказва важността да се възприеме азбуката и да се използва, защото тя е дар от Бога и е създадена за хората, за да ги спаси от невежеството и греха, да ги издигне и прероди духовно. Словото кърми душите човешки и урепва сърца и умове.Тези две метафори дават представа за изключителната стойност на гожието слово.

И ако емоцията е водеща в началната част на Проглас към Евангелието, то силата на логическите съждения е изведена в следващата. Чувствата и трезвият разум умело се преплитат в творбата: чувствата са израз на вълнения на душата, а разумът служи за да се покаже необходимостта от това ново слово. За да подчертае значимостта и великото могъщество на книжнината, авторът използва реторични въпроси и сравнения, взети предимно от живота. Доказва, че буквите са нови сетива, с които човек по-добре опознава и обяснява реалността, убеждава, че безписменият човек, който не е почувствал сладостта на книгата, е обречен, глух и сляп е за света. Чрез сравненията в афоризмите: слепите не виждат божието творение, глухите не чуват тътена на гръмотевицата, творецът доказва ролята на словото за хората- то е духовна храна, чрез него се познават божиите заповеди, човек се спасява от духовна смърт, прераждайки се и живее вечно.

Новото слово е животворно, затова неслучайно е сравнено с природата и с човешките сетива в поредица от реторични въпроси. В реда и в подбора на аргументи на автора можем да открием сходство с речна на Кирил философ във Венеция. Философът изтъква логически аргументите като: дъждът, слънцето и въздухът са за всички.