Съвременнтите технологии се характеризират с все по-масово навлизане на електрониката и изчислителната техника в частност. Основни предпоставки за това са поевтиняването и достъпността на тези технологии. Постоянно нарастващите надеждност, сигурност и мощност и същевременното намаляване на размерите и консумацията на енергия превръщат тези системи в най-ефикасното съвременно средство за управление на технологични обекти, машини и др. Едновременно с развитието на техниката върви и напредъкът в разработката на методи за контрол, както и на създаването на нови, по-ефективни програмни езици и среди и т.н.

Все по-широкото разпространение на компютърните мрежи и изградените на тяхна база разпределени системи за управление (РСУ) е една от основните тенденции в развитието на съвременните компютърни системи за управление (КСУ).

Компютърните системи за управление са реактивни системи, работещи в реално време. Тяхната работа се състои в навременно възприемане и адекватно реагиране на събития, възникващи в управлявания обект или околната среда. Реакциите на КСУ трябва да бъдат формирани, като се отчитат времеви граници (т. нар. deadlines), определени от динамиката на процесите. В някои случаи, като прякото цифрово управление на обекти и системи, тези времеви граници са задължителни (твърди) нарушаването им може да доведе до тежки, дори катастрофални последици. Системите от този клас се наричат системи с твърди времеви граници (hard real-time systems). В други случаи, например в системите от горно ниво, времевите граници са желателни, но не и задължителни - неспазването им не е фатално. Такива системи се наричат системи с меки времеви граници (soft real-time systems). Обикновено в практиката се срещат системи от смесен тип. При тях някои от реакциите имат твърди времеви ограничения, докато останалите са не толкова важни и са от мек тип.

Във функционално отношение КСУ се делят на специализирани и на системи със стандартизирани в някаква област на приложение функции.

В конструктивно отношение КСУ се делят на вградени (embedded) и самостоятелни (stand-alone). В първия случай КСУ е съставна част на обекта за управление. Тя не е отделно устройство и придава по-висока функционалност и интелигентност на обекта. Във втория случай КСУ е самостоятелна, отделна подсистема, която взаимодейства с обекта и най-често има блочно-модулна структура. Вградените системи са специализирани, докато самостоятелните изпълняват типизирани и унифицирани функции на управлението.