Начало на реферати

Процесът на стареене


Закон за генетичната информация. Нестареещи организми


     Оригиналната форма на закона на Гомперц има всички недостатъци присъщи на класическите модели на смъртност. Основния недостатък е предположението, че смъртността е резултат от остаряването, което води до повишаване на смъртността с нарастване на възрастта. В началото на миналия век е съществувало (дори понякога се среща и сега) заблуждението, че ако смъртността е константа (т.е. не зависи от възрастта), това би довело до безсмъртност на индивидите, защото те не остаряват.

     Съществува и друг подход към проблема, който се базира на една теория предложена през последните години. Тази теория твърди, че смъртността няма нищо общо с остаряването. Според нея остаряването е биологичен процес в индивида, докато смъртността е характеристика на цяла популация от индивиди. В подкрепа на тази теза е факта, че съществуват организми, които на практика не остаряват, стига да са в подходяща околна среда. Например съществуват екземпляри на хидра, които живеят повече от 100 години в лабораторни условия. Други примери за доказано неостаряващи организми са амебите, както много клетки в човешкия организъм. Тогава защо стареем и умираме?

     Да допуснем, че организмите са потенциално нестареещи, стига условията в които живеят да са подходящи. Нека освен това смъртността не е нещо обусловено в организма, а резултат от взаимодействието на околната среда с индивида. Тогава, ако условията на околната среда при които индивида не старее обуславят по-висока смъртност, то индивидите умират без да остареят. В процеса на еволюцията природата се стреми да намали смъртността, следователно организмите избират такава среда на живот, при която смъртността е по - малка, но цената, която плащат за това е, че вече остаряват. В резултат на стареенето организма има по - малко сили да се бори с околната среда. Затова наблюдаваме смъртност, която расте с възрастта.

     Друг интересен феномен, разглеждан от тази теория е т.н. генетичен закон. Той гласи, че основната цел на организмите е да запазят и да обновят своята генетична информация. Това е целта на размножаването.

     В средата на 19 век е предложена хипотезата, че една клетка може да се дели около 50 пъти, и това е причина за стареенето на организмите. Когато този ресурс от делене се изчерпи клетките спират да се обновяват. В един многоклетъчен организъм, например човека, това води до постепенно спиране на обмяната на клетките, което се изразява с появяване на бръчки и други признаци на остаряването.

     В контекста на тази теория, този феномен може да се обясни така: когато организма не остарява, той не се възпроизвежда, защото няма опасност да се изгуби генетичната информация заложена в него (или поне организма не регистрира такава опастност). При промяна на средата, когато организма не е вече в оптималните за него условия, той започва да остарява и регистрира факта, че умира. С цел да запази своята генетична информация той започва да се възпроизвежда. Тази хипотеза е подкрепена от редица изследвания в биологията. Разгледано е поведението на различни микроорганизми в различни среди, като е наблюдавано нарастване на размножаването при ускорено стареене на организма.


Процесът на стареене facebook image
Публикувано от: Николай Асенов

Използване на фолио от напълнен полиетилен 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.